Горите на България се възприемат като част от националното богатство и националната ни идентичност. Техните икономически, социални и екологични функции са от важно значение за устойчивото развитие на обществото и за подобряване на условията на живот, особено в селските и планински райони. В голяма степен тези функции са незаменими не само в национален, но и в глобален аспект.
Към настоящия момент горскостопанската дейност в системата на Централния кооперативен съюз се осъществява от седем кооперативни организации от КС Смолян и една от РКС Пловдив. Това са ПК "Победа" гр. Лъки (РКС Пловдив); РВК "Орфей" - гр. Смолян; ГПК "Ела - 2001" - с. Гела; ГПК "Борика" - с. Стойките; ГПК "Карачелебийца - Инджекаровско" - гр. Чепеларе; ГПК "Костовица" - гр. Чепеларе; ГПК "Сакарка" - с. Левочево и ГПК "Свети Дух" - гр. Чепеларе.
Традициите на горовладелските кооперации датират още от 20-те години на 20 век. След Освобождението на България горите са били частни, общински и държавни. Но през 1923 г. излиза нов закон за горите. Чрез него се дава възможност за тяхното колективно ползване. Дава се двугодишен срок за образуване на горовладелски кооперации и тригодишен срок за изготвяне на стопански планове. Горовладелските кооперации обединяват участъците в ревира (ревир - ограничена горска площ от трайни естествени граници) и в идеална съсобственост. Това означава, че собствеността не може да бъде отделена и ограничена от цялата гора, принадлежаща на членовете на кооперацията.
Успешното развитие на горовладелските кооперации продължава до 1948 г., когато горите са национализирани и дейността им е прекратена.
След 1989 г. българският горски сектор премина в период на реформи, насочени към функциониране в условия на пазарна икономика и плурализъм на собствеността. При реституцията бяха възстановени правата на собственост върху множество малки участъци земи и гори, но техните собственици нямаха ресурси и икономическа мотивация да ги стопанисват сами. Те не можеха да осигурят охраната им, а стопанисването им се осъществява при сложен режим на съгласуване с горските власти. Поради това, възможностите за коопериране между отделните собственици отново бяха поставени на преден план.
Това даде възможност на собствениците и наследници на гори да възстановят идеята за горовладелската кооперация и така например през 2001 г. в с. Левочево отново започва да действа ГПК „Сакарка", а от 2002 г. ГПК „Борика" с. Стойките също започва действително стопанисване и ползване на горите.
Общо членуващите в ЦКС горовладелски кооперации стопанисват 91.4 хиляди декара гори. Основната част от тях, 84 хил. дка, са залесени с иглолистни гори. Това се дължи на природо-географските особености на областите, в чиито обхват попадат основната част от горските територии на кооперациите.
Природните условия в ревирите на кооперациите в голямата си част са благоприятни за формирането на високопродуктивни иглолистни гори главно от смърч, бял бор, черен бор и ела. Срещат се и други дървесни видове, но тяхното разпространение е ограничено. Само три от кооперациите - ПК "Победа", ГПК "Ела - 2001" и РВК "Орфей" стопанисват и широколистни гори.
От много важно значение за бъдещото развитие на сектора е фактът, че 20 % от горските масиви, стопанисвани от горовладелските кооперации в системата, са сертифицирани. Сертификатът на FSC /Forest Stewardship Council, Съвет по стопанисване на горите/ през последните години се наложи в Европейския съюз като модел и стандарт за добро управление на горите. В системата той е притежание от 2006 г. на ГПК „Борика" с. Стойките.
При сегашното развитие на пазара не може да се каже със сигурност дали FSC сертификатът позволява да се искат по-високи цени, но пък гарантира пласмента на продукцията. Тъй като FSC се налага като европейски стандарт, а все повече потребители настояват да виждат характерния му знак на продуктите които купуват, дървопреработвателите в Европа търсят предимно сертифицирана дървесина.
Получаването на FSC сертификат не е еднократен процес. Напротив, той ангажира много време и средства. Но въпреки това трябва да се търсят възможности за в бъдеще за сертифициране на всички стопанисвани горски площи в системата, за да се разчита на още по-добри финансови резултати.
През последните години горското стопанство преживя сериозни затруднения в следствие на икономическата криза и спада в строителството. Започналата в края на 2008 г. икономическа криза доведе до значителен срив на пазара на дървесина и продукти от дървесина. Намаленото търсене на дървесина от заводите за преработка, от строителството като основен консуматор на фасонирана дървесина и от мебелните предприятия, доведе до спад в продажбите на едра иглолистна и широколистна дървесина, както и на иглолистна технологична дървесина. Единствено устойчиво се задържа търсенето на широколистна дървесина за огрев.
След средата на 2010 г. постепенно пазарът на дървесина у нас започна да се възстановява, паралелно със стабилизирането на производството на повечето български заводи. Това е видно и от нарастването на приходите от дейността с 30% за последните две години.
Добър пример за успехите на горовладелските кооперации е ПК „Победа" гр. Лъки, която през тази година разкри 12 нови работни места. Идеята на кооперацията бе да затвори цикъла и да стане производител на готова продукция, като създаде цех за дървопреработка. В него има техническа възможност да се произвеждат: греди, ламперия, палети, евро палети, дограма от естествени материали. За да постигне всичко това, кооперацията е вложила близо 250 хил. лв.
От своя страна ГПК „Сакарка" с. Левочево със своята дейност след възстановяването си през 2001 г. също се доказа като стабилно сдружение. Кооперацията работи успешно в условията на бързо променящ се свят и динамични бизнес условия. Доказват го чрез постигнатата икономическа стабилност, финансова независимост и добри стопански резултати.
Същото важи и за ГПК „Борика" с. Стойките, която въпреки влиянието на кризата успя да задържи позициите си, постигнати на вътрешния и външния пазар, както и да опази работните места на заетите в горското стопанство.
Не могат да бъдат подминати и усилията на другите горовладелски кооперации, които на основата на притежаваната гора и със създадената добра база, умело ръководство и активността на членовете си дават своя принос за постигане на устойчиво развитие на територията на цялата община, в която работят. С печалбата от добива, преработката и продажбите на дървен материал кооперациите осигуряват работни места, добро заплащане, рента на член-кооператорите и финансиране на социални дейности в областта.
В заключение може да се каже, че със своето значение за икономическото и социално развитие на горските райони, горовладелските кооперации са една епоха в развитието на Родопите.
