Ваня Боюклиева, заместник председател на ЦКС
По образование Ваня Боюклиева е зооинженер. Работи в кооперативната система от 10 март 1996 г.
Омъжена, с 1 прекрасно дете, родено също на 10 март, но 1997 г.
Ваня Боюклиева споделя интересни факти от трудовия си път:
Преобладаващата част от трудовата ми дейност е свързана с Централния кооперативен съюз. И може би затова много от колегите ми не знаят, че в ранните години на трудовата си кариера съм работила на места, които нямат нищо общо с потребителните кооперации. Работила съм в катедра „Генетика" на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, бях редовен аспирант по аграрна социология в Института по аграрна икономика в София, съветник в Комисията по земеделие и гори на 38-то Народно събрание. Работила съм дори за малко като учител по биология и химия в гимназиален курс.
Всички, които ме познаваха бяха убедени, че професионалната ми кариера ще е свързана с науката. Но както често се случва в живота той имаше планове за мен, които се различаваха от моите. И въпреки това днес си мисля, че всяка една от професиите, които съм имала, ме е подготвяла за работата ми в кооперативната система. Освен това имах изключителния шанс на всяко едно от тези места да попадам на ръководители, които са невероятни хора и много добри мениджъри. Научих много от тях, но голяма част от това, което съм постигнала днес дължа на работата си в ЦКС и на неговия председател Петър Стефанов.
Кога за пръв път се докоснахте до кооперативната идея?
Всъщност с кооперациите се запознах още като студентка по зооинжинерство. Голяма част от изследванията ми като аспирант също бяха свързани с мотивацията за труд в земеделските кооперации. От разстоянието на времето, обаче, спокойно мога да кажа, че истинската ми среща с уникалния кооперативен модел като форма на взаимоотношения и труд се състоя едва след като започнах работа в Централния кооперативен съюз.
И ако ми позволите ще споделя с Вас нещо много лично. В първия ми работен ден в ЦКС се запознах с тогавашния председател на Контролния съвет Мария Станкова. Тя ме посъветва да си дам поне шест месеца, за да опозная истински кооперативната система и сложните механизми, които я правят едно цяло, и тогава да реша дали искам да свържа живота си с кооперативната идея. И добави: „Който не е работил в системата, не може да разбере какво представляват кооперациите в действителност".
Запомних тези думи. Нещо повече - с течение на времето те неусетно се превърнаха в мое ежедневие. Голяма част от професионалните ми задължения днес са свързани с това да популяризирам кооперативния модел и да убеждавам хората, които не го познават в неговата мъдрост, устойчивост, актуалност и огромен потенциал. И така вече 16 години.
Как протича тогава един ваш работен ден?
Все повече - в надпревара с времето и със себе си. Иска ми се наред с ежедневните задължения да имам повече време да изучавам това, което наистина стои в основата на кооперативната политика - точният баланс между исторически доказалите се принципи и ценности на кооперацията и нейното съвременно развитие, новият й облик. Съвременната българска потребителна кооперация извървя дълъг път от онова сдружение, което бе създадено преди 122 години от шепа ентусиасти и интелектуалци в
с. Мирково. Днес тя е повече европейско и световно явление, отколкото българско. Факт, който за съжаление се подценява както от самите кооперации, така и от хората, които ползват техните продукти и услуги.
С това е свързан моят работен ден и денят на моите колеги. С всяко писмо до институциите, с всеки реализиран проект, с всяко разработено методическо указание или наръчник, с всяко изменение на устав или закон ние се стремим да утвърдим съвременния облик на нашите кооперации като заедно с това съхраним тяхната истинска същност и морал.
Кооперациите могат да бъдат модерни и печеливши без да пренебрегват хората и да накърняват интересите на своите членове. Само трябва да повярват в това и да работят ежедневно и упорито за неговото постигане.
Какво искате да постигнете в професионален план?
Струва ми се, че след всички тези години, изпълнени със стремеж да опозная кооперативната идея, мога да добавя нещо свое към думите с които ме посрещнаха в Централния кооперативен съюз - Който не е работил в кооперативната системата със сърце, никога няма да разбере какво всъщност представляват кооперациите.
С това е свързана и моята мечта в професионален план. Много ми се иска, покрай мен да има млади хора, които да работят със сърце. Да не се отчайват, когато са неразбрани, да се борят за своите идеи, когато смятат че са прави и да изпитат удовлетворението да преодоляват проблемите заедно със своите приятели. Така както на времето аз имах щастието да работя в екип с приятели. Усещането е незабравимо, а резултатите са неизбежни.
Работите в сфера, изпълнена с много контакти - събрания, работни срещи, конференции, семинари ... Какво може да Ви зарадва при срещите с представители на кооперативни организации?
Мъдростта на по-възрастните член-кооператори и кипящият ентусиазъм на младите. Но най-много ме радват неподправените човешки взаимоотношения. Смея да твърдя, че тях ги няма никъде другаде. Кооперациите ни имат много проблеми, особено сега в условията на тежка и все по-задълбочаваща се икономическа криза. Истинските човешки взаимоотношения, обаче, не се влияят съществено от нея. Напротив, те ни дават сила да я преодолеем и да извлечем поуките, които са важни за нашето бъдеще. Две са нещата, които сближават и обединяват хората - трудностите и победите. Само че това е валидно за истинските хора, за верните приятели и за искрените съмишленици. При всички останали и трудностите, и победите вместо да обединяват разединяват и озлобяват. А злобният човек не е полезен нито на себе си, нито на своите близки, нито на хората около себе си. Той е безполезен за организацията и за обществото.
Без какво не можете?
Без семейството и родителите си, без приятелите, без книга, без музика и без танци.
Суеверна ли сте?
Не бих казала, но вярвам в чудесата и в невидимата връзка между хората и нещата, които ни се случват в живота.
Имате ли любимо място?
Обичам да ходя на места, на които се срещат водата и скалата. Затова любимата ми почивка е на море, а любимото ми място - морските скали. За съжаление имам все по-малко време за тях.
Ако можехте да живеете в друго десетилетие или епоха, кое бихте предпочели?
Мечтите ми не се простират толкова надалеч. Единственото време, в което съжалявам че няма да живея, е това, в което дъщеря ми ще остане сама да се справя със своя живот и да се радва на своето семейство. Много ми се иска тогава да знае, че съм някъде покрай нея и я подкрепям. Иначе се чувствам съвсем удобно и съвсем щастлива в собственото си време. Независимо от трудностите и проблемите, това е моят живот и не бих се отрекла от нито една негова секунда.
2012 е Международна година на кооперациите. Какво ще пожелаете на кооперативните организации от системата на ЦКС?
Да вярват в това, което постигаме заедно и да знаят, че силата е в нас. Въпреки трудностите и предизвикателствата на сегашните кризисни условия, общите ни кооперативни ценности и личната ни ангажираност могат да защитят нашите членове и нашите семейства. А това е единствената причина, поради която във всички точки на света и във всички времена са се създавали и продължават да се създават все повече и повече нови кооперации.
Нашите 150 000 член-кооператори и 10 000 работещи имат своите основания за гордост, че с активната си и последователна политика Централният кооперативен съюз дава възможност на своите 800 кооперации и 32 кооперативни съюза да се включат достойно в „дневния ред" на българското общество и световното кооперативно движение. Международната година на кооперациите е чудесна възможност да го покажем по-отчетливо и по-ярко и ще изпълни своите цели, ако успеем да накараме обществото да ни има повече доверие.
