Билките – начини на събиране и рандемани

Публикувано на 04.07.2012 Новини

Билките – начини на събиране и рандемани

При брането на билките се отделят наядените, изсъхналите, почернелите или силно замърсените растителни органи. Добре е в определен ден да се събира само един вид билка. Растенията и техните части не се скубят, късат или изтръгват, а се режат с нож или ножица, като се оставят известен брой екземпляри за размножаване. Събраните растения се поставят в кошове, сандъци или кошници (не в чували) и се подреждат рехаво, без натиск, за да не се запарят или почернеят в процеса на сушенето. Събират се само тези части от билките, които се употребяват.

Начини на събиране на билки:

1. Корени, коренища, грудки и луковици - изкопават се, измиват се  със студена вода, при необходимост се обелват и нарязват.

2. Кори - правят се напречни и надлъжни нарези и кората се отделя от дърветата.

3. Листни и стъблени пъпки - отрязване на цели клонки и последващото им отделяне.

4. Листа:

а/ Едри листа /бреза, жиловлек, лудо биле, подбел, татул и др./се събират с дръжки, или без дръжки, от розетките, стъблата или клонките.

б/ Листа от коприва, маточина, мента - чрез отрязване на целите облистени стъбла и последващо отделяне на листата.

в/ Дребни листа /боровинка червена и синя, мечо грозде/ - отрязват се целите облистени клонки и листата се отделят след изсушаването им.

5. Стръкове - в зависимост от височината на растенията:

а/ Стръкове от едри тревисти растения /вратига, върбинка, дяволска уста, жълт кантарион, пелин, ранилист и др./ - отрязват се горните облистени части на 20 - 30 см от върха.

б/ Стръкове от дребни тревисти растения и полухрасти /великденче, мащерка, очанка, подъбиче, шапиче и др./ - отрязва се цялата надземна част.

в/ Стръкове от едногодишни растения - допуска се събирането на цялото растение заедно с корените.

6. Цветове и съцветия:

а/ Венчелистчета /божур червен, лопен и др./ - чрез откъсване от цвета.

б/ Едри цветове /ралица, ружа, слез и др./ - събират се един по един или на групи, с къси цветни дръжки или без дръжки.

в/ Съцветия и цветни пъпки /бъз черен, глог червен, иглика, липа, трънка/ - откъсват се или се отрязват целите съцветия.

г/ Цветни кошнички от сложноцветни /глухарче, подбел, метличина, паричка и др./ - събират се една по една, с къси дръжки.

7. Плодове:

а/ Месести плодове, разположени поединично /боровинки черни и червени, киселица, къпина полска, малина, шипка, ягода полска и др./ - събират се без дръжки и без остатъци от чашелистчетата, а тези образуващи съплодия /бъз черен, офика и др./ - като се отрязват целите съплодия.

б/ Лъжливи плодове /галбули/ от хвойна синя и червена - чрез оронване от клонките.

в/ Сухи плодове от сенникоцветни - отрязват се целите съплодия с част от стъблата.

8. Семена /минзухар есенен и др./ - събират се заедно с плодовете, които се доизсушават за доузряване на семената.

Събраните сурови билки не се поставят в найлонови торби и чували, за да не се запарват. Те се сушат веднага след брането. Ако това е невъзможно, те се изваждат от съдовете и се разстилат на сухо и чисто място.

Преди да се подложат на сушене суровите билки се почистват. Почистването се извършва ръчно.

Сушенето на билките се прави в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове.

Билките се подлагат на сушене най-много 5-6 часа след брането. В края на сушенето прясната билка вече е превърната в дрога, която представлява трайна лечебна суровина. При правилно сушене в дрогата се запазват действащите вещества, а тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация - до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.

Отровните и неотровните билки се сушат отделно и се внимава да не се смесят.

Списък на най-разпространените и използвани билки в България, латинските наименования и рандеманите им /редуциращи коефициенти за превръщане от свежо в сухо тегло/:

Българско наименование:

Латинско  наименование:

Рандеман:

корени, коренища:

глухарче

гръмотрън

девисил

дилянка

коприва

репей

ружа медицинска белена

ружа медицинска небелена

троскот

radix, rhizomata:

taraxaci officinalis

ononidis

levistici

valeriane

urticae dioicae

bardanae

althaeae offic. mund.

althaeae offic. nat.

cynodonis dactylonis

 

  4,5

  4

  5

  5

  4

  7

  4,5

  4

  2,5

кори:

върба

зърнастец

плод орех

ружа медицинска обелки

cortex:

salicis

frangulae

juglandis fructus

radix althaeae

 

  3

  3

  4

листа:

бреза

бръшлян

градински чай

девисил

жиловлек теснолист

жиловлек широколист

имел

къпина

коприва

лопен

малина

маточина

мащерка ронена

мечо грозде

подбел

слез

смрадлика

ягода горска

folia:

betulae albae

hederae helices

salviae

levistici

plantaginis lanceolatae

plantaginis majoris

visci albi

rubi fruticosi

urticae dioicae

verbasci

rubi idaei

melissae

thimi, serpylli mund.

uvae ursi

farfarae

malvae sylvestris

cotini coggigriae

fragariae vescae

 

  3

  3,5

  4,3

  5,5

  6,5

  5,5

  12

  3

  5

  5

  3,5

  6

  8

  6,5

  7

  5,5

  3

  3,5

лишеи:

исландски

lichen:

islandicus

 

  1,4

плодове:

бъз черен

глог червен

кестен конски

киселица

хвойна синя

шипка цяла

fructus:

sambuci nigrae

crategi oxyacanthae

aesculi hyppocastani

mali sylvestris

juniperi communi

cynosbati c. sem.

 

   9

   2,5

   2

  7

  1,5

  2

стръкове:

бабини зъби

великденче

врабчови чревца

вратига

върбинка

глухарче

дяволска уста

еньовче

жаблек

кантарион жълт

комунига жълта

коприва

лайка

мащерка

мента лютива

миши уши

овчарска торбичка

очанка

пелин

пчелник

равнец бял

ранилист

риган бял

росопас

тъжник блатен

хвощ

чубрица балк.

шапиче

herbae:

tribuli

veronicae

stellariae mediae

tanaceti vulgaris

verbenae

taraxaci

leonuri cardiacae

galli veri

galegae

hyperici perforatae

meliloti

urticae dioicae

chamomillae

thymi seprylli

menthae piperitae

hieracii pilosellae

bursae pastoris

euphrasiae

artemisiae

marrubii

millefolii

betonicae

origani heracleotici

fumurae

spiraei ulmariaei

equiseti

saturejae balcanicae

alchemillae vulg.

 

  4

  4

  5

  5

  4,5

  8,5 

  4

  5

  4

  3

  4,5

  4,5

  5

  3

  5

  6

  4

  4,5

   3

  3,5

  3

  3

  4

  7

  5

  4 

  3,5

  5

цветове:

божур вен. листа

бъз с къси дръжки

глог с листа

иглика с чашка

лавандула от стрък

лайка

липа сребриста

липа дребнолистна

flores:

paeoniae s. cal.

sambuci nigrae

crategi ox. c. foliis

primulae c. cal.

lavandulae

chamomillae

tiliae argentae

tiliae cordatae

 

  7

  6,5

  3,5

  6

  7

  5

  3

  3,5

дръжки:

плод вишна

плод череша

stipites:

cerasorum

pruni avii

 

  3

  3

семена:

трън бял

шипка

semina:

silybi mariani

cynosbati

 

  1,1

  3

Чавдар Миланов, главен експерт

Главна дирекция „Методология на стопанските дейности" на ЦКС

Списък на най-разпространените и използвани билки в България, латинските наименования и рандеманите им /редуциращи коефициенти за превръщане от свежо в сухо тегло/

Отворете в pdf - тук