Придобиване и упражняване право на пенсия

Публикувано на 06.03.2017

Придобиване и упражняване право на пенсия

Придобиване и упражняване право на пенсия на работещите и връзката с правото им на обезщетения при напускане

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Изплащането на тези суми трябва да бъде съгласно условията, залегнали в разпоредбите на трудовото и осигурителното законодателство.

От друга страна работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ, едностранно да прекрати договор със служител, когато той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл.328, ал.1,т.10 от КТ).

От 01.01.2016 г. влиза в сила и новата ал.4 на чл.222 от КТ, съгласно която алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (т.е. има необходимия стаж, но не му достига до 1 година от изискуемата възраст през съответната година). И в двете алинеи на чл.222 от КТ се изисква като основание само придобиване, но не и упражняване на това право. Това означава, че работодателят трябва да установи по служебен път (съгласно новата ал.3 на чл.328 от КТ) дали наистина служителят е придобил това право на обезщетение по една от двете алинеи.

С въвеждането на правото на пенсия в намален размер, съгласно чл.68а на КСО,  се направи допълнение и в чл.328, ал.1 от КТ с нови точки 10а и 10в. Съгласно  новата т.10а на чл.328, ал.1 работодателят има право да прекрати едностранно с едномесечно предизвестие трудовия договор със служител, на който към датата на освобождаване (не само е придобил правото) вече му е отпусната пенсия в намален размер. Съгласно новата т.10в на чл.328, ал.1 от КТ работодателят има право да прекрати едностранно с едномесечно предизвестие трудовия договор със служител, който е назначен след като му е отпусната пенсия в намален размер. Разликата с правото на обезщетение по чл.222, ал.4 е тази, че се изисква служителят не само да е придобил, но и реално да е упражнил своето право на пенсия в намален размер. 

В резултат от измененията и допълненията през последните няколко години в КТ и КСО в т.ч. и възможността за упражняване правото на пенсиониране без необходимост от прекратяване на трудовото правоотношение, могат да възникнат следните случаи :

1. Придобива се право на пенсия в намален размер по чл.68а докато служителят е на работа при работодателя. Ще разгледаме два подслучая:

a. Правото на пенсия не е упражнено. Тогава независимо от основанието за освобождаване, работодателят дължи обезщетение по чл.222, ал.4 от КТ в размер на две брутни заплати или в размер на шест брутни заплати, ако служителят е работил при него повече от 10 години. Но в този случай работодателят няма право да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ, защото все още не се е пенсионирал. Дори и служителят въобще да не се възползва от това свое право на намалена пенсия, работодателят е длъжен при освобождаване да му изплати полагащото се обезщетение от две или шест брутни заплати в зависимост от размера на придобития при него осигурителен стаж.

b. Вече получава пенсия в намален размер. Работодателят дължи обезщетение на служителя  по чл.222, ал.4 от КТ, независимо от основанието на освобождаване. Има право да го освободи и на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ, дори когато прави съкращаване на длъжността му. След освобождаване на основание придобито и упражнено право на пенсия в намален размер, работодателят не дължи обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.

2. Служителят се назначава се след придобито, но неизползвано право на пенсия в намален размер. Тогава последният му работодател няма право а го освободи на основание чл.328, ал.1, т.10в от КТ. Но за изплащане на обезщетението по чл.222, ал.4 от КТ отново има два случая:

a. Когато правото е придобито при предходния работодател. Това означава, че при освобождаване работодателят няма право да изплаща обезщетение на основание чл.222, ал.4 от КТ защото следва служителят да е получил такова от предишния си работодател. В противен случай служителят може да си потърси правото по съдебен ред в тригодишен срок от датата, на която го е придобил т.е. от датата на неговото освобождаване от предходния работодател.

b. Когато правото е придобито в период, в който служителят е бил в извън трудови правоотношения. Тогава при освобождаване работодателят е длъжен да му изплати обезщетение по чл. 222, ал.4 от КТ.

3. Служителят се назначава след придобито и упражнено право на пенсия в намален размер. В този случай работодателят има право да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.10в. Тъй като упражняването на това право е преди служителят да бъде назначен, работодателят не му дължи обезщетение по чл.222, ал.4 от КТ при освобождаване, без значение  от основанието. Веднъж отпусната пенсия в намален размер се изплаща пожизнено като такава, независимо от преизчисляването й за придобит допълнителен стаж.

4. Служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през времето, в което работи при своя работодател. Тогава независимо от основанието за освобождаване, работодателят му дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни заплати или в размер на шест брутни заплати, ако е работил при него повече от 10 години. Работодателят има правна възможност за освобождаване и по чл.328, ал.10, независимо от това дали служителят вече се е пенсионирал или все още не се е възползвал от това свое право.

5. Служителят се назначава след  придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но без да го е упражнил т.е. не получава такъв вид пенсия. Тогава работодателят има правна възможност да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, но не му дължи обезщетение по чл.222, ал.3.

6. Служителят се назначава след придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този случай работодателят има право да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.10б. Тъй като упражняването на това право е извършено преди назначаването, то работодателят не дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на своя служител при освобождаване, защото то се изплаща еднократно.

Възможно е, ако служителят отговаря на съответните условия, да му се изплащат едновременно предвидените обезщетения в чл.222 от КТ. Обезщетението поради болест (ал.2) може да се изплати заедно или с обезщетението поради придобито право за пенсия за осигурителен стаж и възраст или с обезщетението за отпускане на пенсия в намален размер (ал.3 или ал.4). Преценката на правото на обезщетения е на работодателя, но служителят има право да я оспори по съдебен ред в тригодишен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Дирекция „Човешки ресурси“