През втората половина на 19-ти век България е най-големия производител на боза в света. В 1973 г. производството на боза достига 65 млн. литра или по 8 литра средна годишна консумация на глава от населението. През следващите години до 1990 г. това производство се увеличава два пъти. Производтвото на боза е приоритет на кооперативната система и тя е основният производител в този период.
Какво представлява истинската боза – тази ценна и търсена напитка, произвежда ли се в момента и от кого, как и кога е възникнала и какви ценни хранителни качества притежава?
Бозата е напитка, която се получава след варенето на различни видове зърнени храни – най-вече пшеница, ръж, просо и др. в съдове под налягане (автоклави), където при висока температура 150-155 ºС и налягане 4-5 атмосфери нишестето от зърното се хидролизира (разгражда) до декстрини, а те до малтоза и монозахариди – най-вече глюкоза, които се лесни за усвояване от организма и много полезни, като енергиен източник за спортисти и подрастващи. Получената сварена каша се прехвърля в охладител, разрежда се със студена вода, охлажда се, подслажда се със захар, бутилира се и се експедира или съхранява в хладилни условия. Истинската боза се произвежда от пшеница (ръж, просо) или комбинация от тях и се подслажда само със захар. Не се използват изкуствени подсладители, като цикламат, ацесулфам К или аспартам. Не се добавят и консерванти за спиране на ферментацията. Срокът на съхранение на истинската боза е от няколко дни до една седмица при хладилни условия – 4-6 ºС. След този период бозата ферментира, подкислява се и става „резлива”. Много консуматори търсят точно такава боза.
Производителите на истинската боза в България са много малко на брой. По-голяма част от частните производители се насочват към производство на боза с изкуствени подсладители, като по този начин изменят вкуса и качествата на истинската боза.
Производството на истинска боза е приоритет на кооперативната система, като най –големият производител е ГПК „Наркооп“ - гр. Радомир, където от създаването на кооперацията до сега производството на боза е традиция и практика. Към днешна дата цеха за боза работи на максимален капацитет на производство.
Счита се че бозата е възникнала в древните земи на Персия и от там е проникнала в Турция и станите от Балканския полуостров – най-вече България, Албания, Гърция и Македония.
Най-ранни изследвания за качествата на бозата и нейната хранителна стойност са правени от проф. Асен Златаров и проф. Тошко Петров.
Най-ценните хранителни характеристики на бозата се изразяват в нейното богато съдържание на ценни лесно усвояеми монозахариди, които са прекрасен енергиен източник.
В 100 гр. боза произведена от пшеница се съдържа: вода – до 87 %, 11-13 % въглехидрати, почти никакви мазнини (0,30%), почти никакви белтъци (0,60%), но много ценни за организма минерални соли и химични елементи, като натрий, калций, калии, магнезиий, желязо, фосфор и витамини от група В(над 10 мг.%) и целулоза (0,30%).
При ферментацията на бозата се получава млечна и въглена киселина. Млечната киселина подпомага храносмилането и подпомага чревната флора, а въглената киселина в комбинация с млечната подпомага лекуването на леки и средно тежки дезинтерийни заболявания. Наличиета на въгледвуокис съдейства за утоляване на жаждата и оказва положително въздействие на нервната и ендокринната системи.
Истинската боза е истински елексир за човешкото тяло и нейното популяризиране и употреба, особено сред подрастващото поколение е много полезно и препоръчително.
Главна дирекция „Методология на стопанските дейности“
