Управлението, съгласно икономическата теория е фактор на дейността. То се извършва чрез някои функции, класифицирани различно според организацията на управлението. Например като: планиране, организация, разпореждане, координация и контрол или определяне на стратегията, планиране, реализиране на стратегията, организация, мотивация и контрол и пр. Общото за всички класификации е, че един от елементите винаги е контролът и по-конкретно вътрешният контрол. Този контрол е процес. Неговата цел е да бъде част от всички действия на управителният орган, с помощта на които той се опитва да осигури съответствието на действителните резултати на планираните, на надеждността на финансовите отчети и опазването на активите.
Вътрешният контрол е независим. Независимостта е принцип, но той се постига при спазване на други принципи – системност, превантивност, компетентност, конфиденциалност, адекватност. Необходимо е съответствие между контрол и субект, в която той се упражнява, както и ясно послание към лицата, работещи за постигането на поставените цели. Така че всички заедно да приемат вътрешния контрол като собствен и необходим.
Разпоредбите на Закона за кооперациите (ЗК), тези на уставите на кооперациите и съюзите, както и на решенията на общите събрания и тези на управителните и контролни органи на съюзите, в които членуват кооперациите, предвиждат възможности за всеобхватен, обективен и независим контрол върху дейността на кооперациите, кооперативните съюзи и техните предприятия, наричани по нататък кооперативни организации, с оглед предотвратяване на злоупотребите и закононарушенията.
Контролът е един от особено важните елементи от механизма на правното регулиране на дейността на кооперативните организации. Той е част от подържащата и стимулиращата регулаторната среда, която осигурява на кооперативните организации възможности за развитие и равнопоставеност с останалите икономически субекти на пазара и гарантира защита на интересите при членствените и съюзни взаимоотношения между тях.
Ролята на контрола е да установи фактическото състояние в дейността на органите на кооперативната организация и когато открие несъответствие с нормативните изисквания, да реагира със средствата на въздействие за премахване на причините и условията, които са ги породили, както и да предприеме необходимите мерки за привличане към отговорност на виновните лица т.е. да открие нарушението, да го отстрани и да потърси отговорност за неговото допускане.
Колкото по-точно и по-пълно се осъществява контролът в кооперацията, толкова повече той допринася за нейния просперитет и за опазване на правата и законните интереси на отделния член-кооператор. И обратно, когато контролът е занижен и недостатъчен, налице са по-чести и по-тежки нарушения, системност в допускането, при което управлението на дейността остава в ръцете на неконтролируеми довереници.
Днес в условията на сива икономика, демографски проблеми, липса на кадри, особено на такива с подходящи знания и умения за работа в кооперативните организации от системата на ЦКС е необходимо адекватно управление и ефективен вътрешен контрол. Постигането на целите е в пряка зависимост от компетентностите и знанията на председателите на кооперативните организации. Наред с познаването на пазарната среда, често нелоялна, те трябва да познават всеки елемент от стопанската дейност, да работят за установяване на финансов ред и дисциплина в кооперативната организация, както и в системата. Да не допускат поддържане на отношения с неплатежоспособни, икономически нестабилни и зависими субекти. Не на последно място, да познават и използват системите за вътрешен контрол в кооперативната организация.
Според Закона, контролът в дейността на кооперативните организации може да се раздели на контрол осъществяван от: член-кооператорите; Общото събрание; Контролния съвет; специализираният финансово-контролен орган към ЦКС; съдебен надзор. Контролната дейност в кооперацията се осъществява вътре в нея, от нейните членове и законно избрани органи.
При осъществяване на контролните функции, посочените субекти на контрола при решаване на конкретните случаи си взаимодействат и със своите специфични форми на въздействие допринасят за отстраняване на нарушенията и наказване на виновните лица.
Първо. Контрол от член-кооператорите. Съгласно чл. 9 от ЗК всеки член на кооперацията има право да поиска информация от нейните органи за изпълнение на приетите решения и да иска сведения по въпроси, които засягат интересите му, интересите на кооперацията, както и възможност за постоянен достъп за справка до книгата за регистрация на кооператорите. Достъпът до тази информация дава възможност на член-кооператора да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на органите на кооперацията. Това искане може да се предяви към Общото събрание, Управителния съвет или към Контролния съвет. Излишно е да коментираме възможността и значението на тази разпоредба. Тя до голяма степен допринася за разгръщане на обществения контрол в кооперацията.
Второ. Контрол от Общото събрание. Този контрол се осъществява в две направления.
- При вземането на решенията, които са от неговата компетентност, а именно: приема, изменя и допълва Устава; определя регистриран одитор; одобряване отчета на Управителния съвет за годишната дейност, приема годишния финансов отчет на кооперативната организация и разпределението на печалбата след изслушване на заключението на Контролния съвет; одобрява отчета на Контролния съвет; опрощаване на парични задължения към кооперативната организация; вземане на решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти; вземане на решения по всички други въпроси, свързани с кооперативната организация и нейната дейност.
- Правомощията на Общото събрание, а именно: да отменя решенията и действията на другите органи на кооперативната организация, които противоречат на Закона или на устава или са неправилни; да взима решения с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперативната организация и търсене на отговорност от виновните лица.
Контролът, осъществяван от Общото събрание на кооперативната организация има превантивен характер, ако се осъществява навременно, конкретно, пълно и законосъобразно.
Трето. Контрол от Контролният съвет.
Вътрешният контрол, осъществяван от контролните съвети в кооперативната организация е независима и обективна дейност, която помага за изпълнението на уставните задължения, за развитието и управлението на дейността на кооперативната организация. Той е метод на управлението, той е част от управленския процес.
Контролният съвет проверява дейността, осъществявана от кооперативната организация. Това общо определение включва проверки за законосъобразност, целесъобразност, ефективност на дейностите и на взетите решения, тяхното изпълнение и за всичко това Контролния съвет се отчита пред Общото събрание.
Контролният съвет спомага за разработването, приемането и утвърждаването от председателя и Управителния съвет на правила за вътрешен оперативен контрол. Утвърдените вътрешни правила са предпоставка за осъществяване на превантивен контрол. Чрез тях кооперативната организация се предпазва от неефективни дейности, посегателства, злоупотреби, отклоняване на парични средства и стоково материални ценности. Избягват се ненужните разходи и бързо се реагира на променящата се среда. Може да гарантира надеждно отчитане на дейността на кооперативната организация. Може да гарантира и да осигурява прозрачност и икономическа ефективност от дейността на кооперативната организация. Спомага за установяване на финансов ред и уставна дисциплина. По този начин председателите и персонала са подпомогнати за навременно отстраняване на пропуски и на вземането на необосновани решения.
Действията на Контролният съвет на кооперацията/съюза при констатирани нарушения са:
- да свика Управителния съвет или извънредно Общо събрание съгласно законовите си правомощия, когато нарушенията са съществени и са извършени от председателя на кооперацията/съюза или член/членове на Управителния съвет, както и когато съгл. чл. 26а от ЗК правомощията на председателя се прекратяват предсрочно поради причинени вреди от неговите действия;
- да информира председателя на кооперацията/съюза и да изисква налагане на наказания по Кодекса на труда, ако нарушенията са допуснати от работник или служител;
- да уведоми специализирания финансов контрол към ЦКС, ако са констатирани нарушения и причинени вреди, за които следва да се потърси пълна имуществена отговорност;
- да информира съответните органи (прокуратура, полиция и др.), ако има противоправни посегателства върху собствеността на кооперацията/съюза;
- да предявява искове пред районните съдилища за отмяна на незаконни или противоуставни решения и действия на органите на кооперацията/съюза, ако от тях ще произтекат вредни последици за кооперацията/съюза;
- да прави предложения пред председателя или Управителния съвет за отстраняване на допуснатите нарушения и подобряване работата в кооперацията/съюза.
На теория контролът, осъществяван от Контролния съвет на кооперацията е много ясен, но на практика не е така - в по-голяма част от кооперативните организации от системата той е фактор за постигане на поставените цели и задачи, докато в не малко случай не се разбира от член-кооператорите, от председателите и от работещите.
Виден Виденов, председател на Контролния съвет на ЦКС
