Уважаеми читатели, продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история", в която Ви запознаваме с любопитни факти от кооперативната история, които разказват за присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за първите занаятчийски кооперации за общи преработки, продажби и доставки в България.
53. Първата занаятчийска кооперация за общи доставки
Още в първото десетилетие на ХХ в. българските занаятчийски кооперации правят опити да разширят и развият дейността си чрез обща преработка, продажба и доставка на произвежданите от тях стоки. Този вид сдружения крият в себе си възможност за по-бързо и широко развитие, защото са сравнително по-лесни за организиране. При тях отсъства противоречието между индивидуализма на занаятчиите и кооперативните изисквания в занаятчийската производителна кооперация, което допълнително улеснява тяхното развитие.
Първата занаятчийска кооперация за общи доставки е основана на 8 април 1912 г. в София. Това е Централната шивашка занаятчийска потребителна кооперация „Изгрев“. Уставът й е утвърден от Софийския окръжен съд през пролетта на 1912 г. Не след дълго, Балканската война оказва своето влияние и затруднява развитието на кооперацията. Въпреки това, кооперацията продължава да съществува и прави първите си големи доставки, а нейните членове от 31 с 1150 лв. дялов капитал през 1912 г., след войната достигат 155 със 139 050 лв. дялов капитал. По-късно тази кооперация се трансформира в кооперативно предприятие.
54. Сформиране на браншови централи за повишаване конкурентността на занаятчийското производство.
Истинският тласък на разрастване и закрепване на кооперациите за общи доставки, преработки и продажби идва 20 години по-късно, когато през 1934 г. се образуват т.нар. браншови централи (железарска, дърводелска, шивашка). С тях се цели да се обединят силите на кооператорите в централна организация, която си поставя за цел да доставя в големи количества суровини, материали, инструменти и др., снабдявайки се от местните и чуждестранните пазари. С това кооперациите за общи доставки оказват влияние върху регулирането на цените на пазара и допринасят за повишаване конкурентността на занаятчийското производство.
Според официални статистически данни, през този период в страната действат 111 занаятчийски кооперации за общи преработки, продажби и доставки, като в тях са обединени 1036 индивидуални и 14 колективни членове от 22 различни занаятчийски професии. Кооперациите намират по-широко развитие в областта на по-развитите и жизнеспособни занаяти, където условията за една значителна стопанска дейност са по-благоприятни и в които са заети по-голям брой занаяти. Такива са дърводелските и мебелните, обущарските, железаро-коларските, тенекеджийските, шивашките, кожухарските, медникарските и др.
55. Автомобилът като лукс, образуване на „Автокооп“
Един от най-добрите примери за това как кооперациите за общи доставки и продажби успяват трайно да регулират цените в даден сектор в България е от началото на 30-те години на миналия век. Тогава, правителствата в страната гледат на автомобилния транспорт като на лукс.
Имайки предвид това, той се облага с неимоверно високи данъци и такси, които в някои случаи достигат до 78% от неговия оборот. Освен че получават минимални доходи за своя труд, професионалните шофьори и собствениците на автомобили са силно зависими от търговците вносители на авточасти, горивни и смазочни материали. Това се усеща най-осезаемо от дребните собственици на автомобили за обществен превоз. Ето защо назрява идеята за образуване на кооперация за обща доставка на авточасти, горива и смазочни материали. На състоялия се в началото на 1930 г. в Хасково конгрес на Българския автомобилно-шофьорски съюз се взема решение в почти всички по-големи центрове на страната да се образуват кооперации за общи доставки на авточасти, като същите се обединяват в Общ съюз на автомобилните кооперации. До края на същата година такива кооперации се образуват в София, Пловдив, Шумен, Оряхово и Русе.
Първото мероприятие на кооперацията за общи доставки е свързана с доставката на кооперативен бензин, който пристига в София в края на декември 1930 г. Вместо по 18 лв. литъра, както го продават частните търговци, кооперацията го предлага по 14 лв. За да се конкурират с кооперацията, частните търговци намаляват цената на бензина на 13 лв., а в последствие и на 12.50 лв. Въпреки това, обединилите се шофьори не се отказват и масово подкрепят кооперацията като купуват само от кооперативните доставки, което довежда до разширяване дейността на кооперацията и през 1931 г. се образува съюз „Автокооп“.
