• Начало /
  • Новини /
  • 130 кооперативни следи - "Скотовъдно-млекарски отдели"

130 кооперативни следи - "Скотовъдно-млекарски отдели"

Публикувано на 26.11.2020 Новини

130 кооперативни следи - "Скотовъдно-млекарски отдели"

Уважаеми читатели, продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история", в която Ви запознаваме с любопитни факти от кооперативната история, които разказват за присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за първите „Скотовъдно-млекарски отдели“ към млекопреработвателните кооперации след Първата световна война.

59Млекопреработване в България след Първата световна война

При откриването на първите кооперативните млекарски дружества, младите млекопроизводители вземат предвид постигнатите от датската млекарска кооперация успехи и желаят да пренесат нейния опит в България. Условията обаче, се оказват съвсем различни. След Първата световна война младата българска държава не може да осигури необходимите изисквания за развитие на животновъдството и пазари за млечните продукти, както е в Дания. Затова пък икономическите обстоятелства в страната предопределят друга посока за развитие на селскостопанските кооперации – създаването на скотовъдно-млекарски отдели към всестранните селски кооперации. С тази специфична форма, кооперациите изиграва важна роля в началния етап на развитието на млекопреработването в страната.

                                                                                      
                                                                                                       Овчар из Софийско /шоп със сопа/, 1920-те

60. Разрастване дейността на млекарските кооперации – голямо производство, малко пласмент

Наред с действащите млекарски кооперации, някои от земеделските синдикати от системата на Синдикалната централа организират кооперативна преработка на млякото, произведено от техните членове. Така например, през 1921 г. плевенският районен синдикат „Сноп“ организира 4-5 мандри за производство на сирене, които приключват годината с добър резултат. През следващата 1922 г. и софийският синдикат „Верност“ организира млекарите в кооперативна работилница за кашкавал като открива в столицата склад с магазин за продажба на произведените кашкавал, извара, масло и сирене. Млекарските кооперации полагат грижи и за подобряване на породите и развитие на животновъдството. В село Студена се предоставят 14 племенни крави, в Самоков кооперацията закупува 15 елитни крави, а тази в Етрополе - 8. Те предоставят и разплодни бикове, предимно от породата „Монтафон“. Животновъдите започват да строят по-просторни обори и да разнообразяват добива на фуражното животновъдство. Тези подобрения в дейността на млекопреработването дават резултат и скоро кооперациите започват да произвеждат повече мляко, отколкото могат да продадат. Проф. Ж. Ганчев, който е един от първите учредители на млекарници в България, споделя: „С увеличаване на производството, пазарът става все по-несигурен. Откритият склад за млечни продукти в София не може да пласира всичките постъпили количества, а за износ все още е рано да се говори. Продукцията не е типова, а разнокачествена, което пречи на продажбата.“ 

                                                                                         
                                                                                                  Бик от породата „Монтафон“

61. Учредяване на първия скотовъдно-млекарски кооперативен съюз

С цел да се търсят пазари и да се организира износ на продукцията от кооперативните мандри, на 14 и 15 май 1922 г. в София е свикан конгрес, който събира на едно място млекарски кооперации, земеделски синдикати с млекарски отдели и самостоятелни скотовъдци-млекари. Взема се решение да се образува скотовъдно-млекарски кооперативен съюз по образец на „Сибирский союз маслодельнах артелей“ в Съветска Русия. Уставът на този съюз се утвърждава от Софийския окръжен съд на 1 юни 1922 г. 

                                                                                         
                                        Скотовъдно-млекарски кооперативен съюз „Сибирский союз маслодельнах артелей“, Съветска Русия

Месец по-късно, на 13 август 1922 г. се свиква конференция с делегати на 7 млекарски кооперации, 3 земеделски синдиката, на Скотовъдно-млекарския съюз и на Синдикалната централа. На конференцията се установява, че има свръхпроизводство на млечни продукти, които ще нанесат голяма загуба както на производителите, така и на цялата държава, ако не се продадат. Установено е, че образуваният Скотовъдно-млекарски кооперативен съюз е „тежкоподвижна организация, поради липса на капитали, доверие и име“. Затова конференцията препоръчва на Скотовъдно – млекарския съюз да свика извънреден конгрес, който да вземе решение за преминаването му като отдел към Синдикалната централа, със запазване името на съюза. Докато това се случи, конференцията възлага на Изпълнителния комитет към Синдикалната централа да открие млекарски отдел и да назначи подготвено лице за негов началник. Наред с това се отправят искания към правителството за намаляване с 50% на износните мита и такси, за даване на премии и други привилегии на кооперациите и синдикатите, които организират млекопреработването.

62. Развитие и резултати на новия Скотовъдно-млекарски отдел към Синдикалната централа

Първата задача на новия отдел е да организира продажбата на млечни продукти както в страната, така и за износ, предимно за източните пазари – Цариград (Истанбул), Александрия, Кайро. Още същата година 15 кооперативни мандри предоставят на отдела за продажба 113 тона кашкавал и 361 тона сирене. Резултатите са добри –  цените на постъпилото в кооперациите мляко са по-високи от пазарно-търговските. 

                                                                                         
                                                                            Млекопреработване в гр. Пирдоп, 20-те години на миналия век

Пред Скотовъдно-млекарския отдел се откриват широки възможности за развитие. Синдикалната централа му предоставя своята бетонна изба и се наемат други помещения, подходящи за съхранение на млечни продукти. На практика кооперативното млекопреработване търпи добро развитие - усъвършенстват се техниката, методите за млекопреработване и се отварят врати за износ към нови пазари. За съжаление Деветоюнския преврат затруднява значително и тази успешна кооперативна дейност.