Уважаеми читатели, продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история", в която чрез отделни истории и акценти ще Ви запознаем с любопитни факти от кооперативната история, които разказват за присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за зараждането на ученическите кооперации в България.
19. Зараждане на ученическите кооперации в България
В края на XIX век заедно със зараждането на основните кооперативни форми в България и под влияние на набиращото популярност кооперативно движение в Европа, идеята за преодоляване на кризата, чрез кооперираране постепенно се разпространява и сред учащата се младеж. Според историкът д-р Александър Мирков, появата на ученическите кооперации у нас е резултат от въздействието на два самостоятелни, но еднакво важни фактора: "Първият от тях е интензивността на българското кооперативно движение. През десетилетието, предхождащо Балканската война, е регистриран значителен ръст на кооперативните дружества. Вторият фактор е материалното положение на учениците в средните училища. Много от техните семейства не разполагат с необходимите финансови средства, за да покрият най-належащите им разходи. А това несъмнено ги подтиква към идеята за създаването на ученически кооперации". Към тези предпоставки, можем да добавим и ограничените бюджети на училищата за оборудване на учебните кабинети, липсата на библиотеки и високите цени на учебниците. "В повечето от нашите селски училища няма най-необходимата покъщнина като маси и столове, няма най-необходимите пособия - карти и картини; физическа география се предава без глобус, планетариум, термометър и барометър; физика и химия се изучават наизуст и т. н." - пише в статията си за списание "Педагогическа практика" от 1937 г., учителката от гара Лакатник Райна Карагьозова и продължава пламенно "Материални средства в училището, нека се запомни добре, днес може да даде само ученическата кооперация". С подкрепата на учители и родители, учениците от началото на 19 век учредяват първите кооперации, като средство да си осигурят по-евтина и питателна храна, оборудване на учебните кабинети и библиотеки, достъпни цени на учебници и книжарски стоки, здравна застраховка и летни лагери. По този начин те откриват един различен начин за изява, учейки се в практиката на счетоводство, управление и отговорност, следвайки принципите и отстоявайки ценностите на кооперативното движение - солидарност, взаимопомощ, справедливост, равенство и демокрация.
20. Пръв по време не винаги е пръв по право
Още в началото на учебната 1899/1900 г. в Априловската гимназия в гр. Габрово, само няколко години след появата на първата потребителна кооперация у нас, ентусиазирани ученици от горните класове подемат инициативата за организиране на ученическа гостилница. Изработен е правилник за вътрешния ред, одобрен от дирекцията на гимназията. През септември наемат здание срещу месечен наем от 30 лева и с оскъдна кухненска посуда стартират дейността на гостилницата за 60 учащи. За няколко месеца те не успяват да изяснят структурата на кооперацията, да изберат управително тяло, което да ръководи и контролира дейността им, както и да приемат устав, който да регламентира техните взаимоотношения, заради което този първи опит за кооперативно дружество се приема повече като взаимоспомагателно сдружение и за неуспешно начало. Въпреки тяхната амбиция през февруари 1900 г. гостилницата прекратява своята работа. Десет години по-късно учениците от Априловската гимназия в Габрово възобновяват опитите си за организиране на кооперация, но този път след сериозна предварителна подготовка. Те изработват устав, като за основа ползват този на ученическа кооперация "Солидарност" на търговската гимназия в гр. Свищов, обявена за първата и най-успешна до този момент. Така в началото на октомври 1910 г. е свикано учредително събрание за основаване на ученическа кооперативна гостилница, която този път устоява във времето.
21. Правилата и добрата структура са определящи за успеха
С дарението от 240 000 златни лева на търговеца Димитър Хадживасилев и подкрепа от държавата е построена сградата на Държавната търговска гимназия в Свищов, по проекта на австрийския архитект Паул Бранк, като умален модел на Виенския университет. През 1896 г. училището отваря врати и посреща най-будните математици. Учениците са от всички класи на обществото и от цяла България, което става предпоставка още в зараждането на кооперативното движение у нас, точно там да се появи първата ученическа потребителна кооперация. Тя възниква като спонтанна реакция на най-бедните възпитаници на Търговската гимназия срещу високите цени на местните гостилници. В началото на учебната 1902 г. бъдещите кооператори съобщават намерението си на директора на гимназията и срещат подкрепата на учителското ръководство. По примера на вече създадените потребителни кооперации у нас и споделяйки опита на ученическите кооперации в Европа, те изработват устав и свикват общо събрание. С 880 лв. начален капитал, събран от първите 44-ма член-кооператори, те наемат помещение, закупуват прибори и продукти и през септември на същата година кооперативната трапезария отваря врата с 50 порции и 16 лева месечна вноска. По същото време месечният абонамент в свищовските гостилници е 30-40 лева. Това води до голямата й популярност сред най-бедните ученици, които не са родом от града и до постепенното намаляване на цените от местните гостилничари. Ученическа кооперация "Солидарност" се превръща в ценови регулатор на местно ниво. За кратко тя увеличава членската си маса и реализира по-висок оборот. Скоро е открита и втора ученическа трапезария, а в периода 1915-1930 г. "Солидарност" поддържа между 4 и 5 помещения за хранене. Този успех се дължи на ясната й структура, контрола и отговорността на управлен- ското й тяло и най-демократичния устав, изработ- ван до този момент от ученици. Показателно е, че в него не се предвижда реализирането на печалба от търговската дейност и разпределянето й между кооперативните членове. С реализираната печал- ба и даренията се подпомага издръжката на бедни ученици чрез отпускането на безплатна храна и парични помощи за закупуване на учебници и зап- лащане на квартирни наеми. Всичко това обезпе- чава в голяма степен нейните значителни успехи и дълготрайно съществуване и става пример, за всички останали ученически кооперации. Работата в кооперация "Солидарност" дава възможност на учениците да станат самостоятелни, да разгърнат своя талант в управлението и контрола, както и да практикуват счетоводство. След бурното разрастване, член-кооператорите са изправени пред проблема да осигурят едно голямо общо пространство, което да събере всички новооткрити гостилници, за да намалят разходите за наем и персонал. Така те стигат до идеята да създадат собствен фонд, в който да наберат средства за построяването на собствен кооперативен дом. Сумите в него постъпват от дарения на частни лица, от глоби за нарушаване на вътрешния кооперативен ред, от извънреден ученически труд и пр.
22. Първите последователи
Едни от първите последователи на ученическа кооперация "Солидарност" са възпитаниците на средното педагогическо училище в Казанлък. През 1904 г. те създават своята ученическа потребителна кооперация, като си поставят идентични задачи с тези на кооператорите от Търговската гимназия в Свищов и възприемат организационната й структура. Поради неопитността и недостатъчната инициативност на управителните тела през 1909 г. тя преустановява своята работа. Започва да функционира отново през учебната 1925/1926 г. със съдействието на училищния съвет. От тогава до закриването на средното педагогическо училище в Казанлък кооперацията заема важно място в изхранването и възпитанието на учениците.
23. Да устоиш във времето
Търговската гимназия в гр. Пловдив се създава по инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара и отваря врати на 15 септември 1910 г. с 58 ученици. За директор е привлечен един от първите учители в Свищовската търговска гимназия - Евтим Дабев. След като е включена на издръжка от бюджета на Министерството на народното просвещение, училището се разраства, за да създаде "образовани, честни и делови специалисти" в областта на деловодителската и счетоводната работа. Потребността от създаване на ученическа кооперация нараства. С помощта на директора Евтим Дабев и опита на кооперация "Солидарност" гр. Свищов, през 1914 г. учениците на Търговската гимназия в гр. Пловдив учредяват ученическа потребителна кооперация "Съгласие" с цел "взаимното подпомагане на учениците", като развиват другарско чувство, задружност и взаимопомощ помежду си. В началото кооперацията помага за прехраната на най-бедните ученици, като организира трапезария в сутерена на гимназията. След като се разраства в годините, през 1928 г. по инициатива на директора Петър Малчев към кооперацията се създава специален фонд "Постройка на собствен дом". Целта е построяване на салон за хранене и кухня, заниманя и зала за забави. Няколко години по-късно започва строителството на кооперативния дом, като крило на вече съществуващата сграда.
Ученическа кооперация "Съгласие" на Търговската гимназия в гр. Пловдив е възстановена през 1988 г. от от 18 курсистки от випуск 1987 г. Тя е регистрирана от Пловдивския районен съд на 20.02.1989 г. и стартира своята дейност с машинописни услуги, размножаване на писмени документи и материали, стенографиране, надписване на картички и др. Приходите на кооперацията са основен източник на допълнителни средства за обогатяване на материалната база на гимназията.
