Уважаеми читатели, днес в рубриката "130 кооперативни следи в българската история" ще продължим да Ви представяме акцентите от културните и просветни дейности на кооперациите у нас до Втората световна война, които бележат развитието на кооперативното движение и стават причина България да бъде обявена за "втората кооперативна страна след Дания" в този период.
34. Български писатели-съмишленици и участници в кооперативното дело
Още с първите си периодични издания, кооперативното движение привлича едни от най-талантливите и популярни по онова време български писатели и поети. Те стават редовни автори на различните рубрики и редактори в кооперативните вестници и списания, ръководят кооперативните издателства и участват в сказките и културно-просветните инициативи организирани от кооперациите. Те пишат активно за успехите и проблемите на кооперативното дело и публикуват за първи път свои художествени произведения в тях, като постигат широк отзвук не само сред член-кооператорите, но и сред интелектуалците и широката общественост и по този начин привличат нови съмишленици към кооперативното движение. В едно от последните си интервюта през 1941 г., съоснователят на първата българска кооперация и писател Тодор Влайков, на въпроса "Какво трябва да бъде отношението на българския писател към кооперативното движение и по-специално как може той да се приобщи към него?" - отговаря - "Наблюдавайки живота на народа, за да намери в него материал за своето творчество, писателят не може да не забележи широко разпространеното в нашата страна кооперативно движение. Ще забележи мощните популярни банки и разнообразните занаятчийски кооперации, ще види, че във всяко село най-важен стопански център е кредитната земеделска кооперация със своя потребителен магазин. Ще разбере, че кооперацията чрез принципа на солидарност и самопомощ се явява един от силните двигатели за стопанското развитие на страната. И така той като гражданин ще се приобщи към делото на кооперативното движение. А после вече и като писател, пресъздавайки в литературни творби живота на обществото ще трябва да даде място в своето творчество и на тоя толкова важен и неразделно свързан с живота стопански и социален факт - кооперативното движение.". Сред най-известните български писатели и поети - активни кооперативни деятели са: Асен Златаров, който освен голям учен, основоположник на биохимията в България, изтъкнат белетрист е и един от най- активните кооперативни деятели; известният поет Владимир Русалиев; любимецът на децата - писателят Ран Босилек, Ангел Каралийчев, който в съавторство с Никола Монев пишат "Народна кооперативна читанка" от 1 до 4 клас през 1934 г., поетът Александър Вутимски и много други. През 1942 г. излиза книгата "Българският писател за кооператизма", в която нейният автор Петко Тихолов събира 72 интервюта на знакови български интелектуалци и писатели, съмишленици на кооперативното дело, сред които Елин Пелин, Евгения Марс, Добри Немиров, Константин Мутафов, Стоян Чилингиров, Рачо Стоянов, Константин Петканов и др. "Никой не може да отрече голямото значение на кооперативното дело, което ангажира усилията на толкова културни хора, общественици, учени, икономисти и стопански дейци, а още по-важно - на работници и земеделски стопани - казва в своето интервю Елин Пелин и продължава "…Кооперативното дело допринася за развитието на спестовността, за изчезване на личния егоизъм, за издигане на общественото чувство, за улеснение на взаимното подпомагане. В изграждане на съвременното общество, кооперативното дело ще има най-голям принос".
35. Киното като средство за просвета
През 1926г. читалищните настоятели и членовете на местната кооперация в козлодуйското село Бутан се обединяват около идеята с общи усилия да закупят прожекционен киноапарат. С помощта на софийското дружество "Задруга" успяват да доставят съвсем нов немски апарат "Ика" и стават първото българско село със собствено кино. Първите прожекции започват през декември същата година и в Кооперативния дом. Показват се документални кадри от войната, а впоследствие и немите филми "Крачун и Малчо", "Бен Хур" и др. Много бързо киното в с. Бутан става най-известната атракция в околността и зрители от околните села идват с каруци да видят "чудото" на движещия се образ. Озвучаването на филма се осъществявало с читалищния грамофон или на живо от музикантите на бутанската духова музика. След прожекцията публиката, често оставала за кооперативни сказки след дневните кино представления и за танци след вечерните. Четири години по-късно киното се премества в новопостроения физкултурен салон на училището и го оборудва с 450 седящи места и нов екран. Дежурството за реда в киносалона се поема безплатно от няколко читалищни членове, а касиерството е задължение на кооперацията. Филмите се прожектират всяка събота и неделя и през този период до 1937 г. стигат до показа на 30 нови филма месечно. Учредяването на читалищната кооперация от Ячо Хлебаров през 1929 г. осигурява средства освен за попълването на книжния фонд на библиотеките, финансира и закупуването на прожекционни киноапарати, доставка и разпространение на научно-популярни и художествени филми, както и както и създаване на филми с историческа тематична насоченост. Челно място за развитието на кооперативните практики принадлежи на Софийската читалищна кооперация. Пет години след основаването си тя вече обединява 37 членове с напълно внесен дялов капитал, възлизащ на 68 500 лв., разходвани за доставяне с голяма отстъпка и улеснения в изплащането на български книги, вестници и списания, на инвентарни каталози и библиотечно обзавеждане, на филми за читалищните кина, радиоапарати и тонфилмови апаратури. Само за няколко години след създаване на кооперацията почти във всяко читалище вече има кинематограф и са реализирани няколко десетки хиляди прожекции. От една страна най-масовото изкуство - киното, подпомага просветната дейност на кооперативното движение, но кооперативното дело дава тласък за развитието на българското филмово разпространение и филмопроизводство.
