Уважаеми читатели, днес в рубриката "130 кооперативни следи в българската история" ще продължим да Ви представяме акцентите от културните и просветни дейности на кооперациите у нас до Втората световна война, които бележат развитието на кооперативното движение и стават причина за големи постижения в културния живот на страната ни.
36. Кооперативно дружество за "производство и потребление на културни блага"
През 1936 г. група интелектуалци учредяват кооперативно сдружение за "производство и потребление на културни блага", наречено "Земя и култура". Според утвърдения устав целта на дружеството е "върху началата на взаимността да организира труда, способностите и силите на творците на културни блага (общественици, писатели, артисти, художници, хора на науката и др.) задружно творчество и пласиране на художествени блага, както и за задружно набавяне подобни блага за нуждите на своите членове". Кооперативно сдружение "Земя и култура" разчита на свои собствени средства, дялов капитал, встъпителни членски вноски и дарения. Основен източник за набавяне на средства е издателската му дейност, която развива. Само година след учредяването си, сдружението с едноименно издателство "Земя и култура" публикува повече от 30 книги на кооперативна и обществено-социална тематика. Между неговите автори са д-р Вера Златарева, Михаил Геновски, Тихомир Павлов и др.Важна роля в обществената дейност на дружеството играе издаваното от негово име списание "Земя и труд". В него сътрудничат прогресивни общественици и кооперативни деятели. В списанието публикуваните статии поставят актуални социални проблеми и се обсъждат кооперативни въпроси, които прерастват в широки обществени дебати.
37. Публичните дискусии, като средство за утвърждаване на кооперативните ценности
Наред с издателската дейност, членовете на кооперация "Земя и култура" организират изнасянето на публични лекции, литературни дискусии и други културно-просветни кооперативни мероприятия. В проведените дискусии на тема "Кому служи изкуството" и "Заветите на българското възраждане" през 1936-1937 г., взимат участие редица известни учени, писатели и критици като Сава Гановски, Людмил Стоянов, Владимир Василев(редактор на сп. Златорог), Санда Йовчева (редактор на в. Литературен живот), Емил Шекерджийски (редактор на в. Жар) и др. Тези публични дебати стават особено популярни и привличат много последователи и поддръжници на кооперативната идея сред интелектуалния и научен елит на България. Във връзка с разгръщането на дискусиите ръководството на кооперацията решава да започне издаването на специален литературен вестник "Час". В броевете му се публикуват най-важните мнения и позиции на писатели, преподаватели във висшите училища и интелектуалци по кооперативни и просветни теми, актуална информация от културния, социалния и кооперативен живот у нас. На 29 декември 1937 г. в "Час" излиза "Златаров паметен брой" на вестника, в който са публикувани статии, мнения, спомени на студенти, приятели и колеги на Асен Златаров, една година след смъртта му. Социологическият кръг към кооперация "Земя и култура" провежда първите анкети върху условията на труда на работниците и бюджета на селските домакинства, които стават първи стъпки към социологията в България. Членовете на кооперация - известни лекари, адвокати и общественици, взимат активно участие в бързо развиващото се по това време въздържателно движение, работят съвместно с Комитета за мир, Върховния читалищен съюз и други организации. По тяхна инициатива през 1936 г. в 5 пловдивски села с пари на кооперацията и с участието на родителите се откриват първите детски градини.
38. В светлината на просветата
По инициатива на възпитаниците на Държавния институт за слепи през 1918 г. е организирана първата национална среща на активисти на движението на слепите, което си има за цел да защитава правата на хората със специфични възможности и да основе кооперативно дружество. На 28 март 1921 г., в малкия салон на "Градското казино" (сега в него се помещава Софийска Градска Художествена Галерия) е проведено учредителното му събрание. Уставът на Дружеството на българските слепи е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. За председател е избран Никола Диклич - "сърбин, музикант със солидно образование, добър пианист и човек със западно-европейска култура". Той пристига у нас за да преподава музика в Софийското девическо педагогическо училище и пиано в Държавния институт за слепи. Новоучреденото дружество започва дейността си с две сутрешни кино прожекции с томболи и с участието на професионални актьори. Организираните събитията са успешни и осигуряват достатъчно парични средства за наемане и обзавеждане канцелария и общежитие на Дружеството. Никола Диклич успява да намери като дерение пиано, закупува 20 партитури, необходимата брайлова хартия, които изпраща на Николай Бехтеров в Никопол, за да копира на релефно-точков шрифт партитурите. През април на 1922 г. е създаден професионален оркестър от слепи, който в края на месец юни постъпва на работа в бирария "Черната котка", където работи само един сезон и тръгва на турне из страната. В състава на оркестъра участва почти цялото ръководство на дружеството и се състои от четири цигулки, виолончело, флейта, кларинет и пиано.Членовете на Дружеството на българските слепи бързо се увеличават и многократно по-голямо от всички останали организации на слепи взети заедно. Модерно за времето си като организация, следвайки кооперативните ценности и принципи е широко отворено за своите приятели и спомоществователи. Особено показателно в това отношение е структурата на членския състав, от който почти 40% са виждащи и събира като свои съмишленици интелектуалния и научен елит на България.
39. Читалище "Луи Брайл"
През 1928 г. с помощта на Дружество на слепите в България е основано читалище "Луи Брайл", което има за цел да създаде библиотека с книги на брайлово писмо, по подобие на действащите в Европа. С основаването на института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен и защитнтик на кооперативната идея проф. Иван Шишманов. В началото учебното заведение е разполагало само с 11 учебника, но създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. Тази нужда от книги събира преподаватели от института и няколко интелектуалци и кооперативни деятели, сред които писателите Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев се събират в салона на Трета прогимназия "Граф Игнатиев", за да учредят читалище "Луи Брайл". За серетар е избран Стефан Ненков от Дружеството на слепите, а за председател - младият, но вече популярен композитор Петко Стайнов. Благодарение на енергията и връзките му той привлича за съмишленици широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е слепият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и това дава началото за създаването на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Ръководството на дружеството заедно с читалището организират многобройни прояви, с които разпространяват кооперативната идея сред слепите хора, която е презентирана от известните им съмишленици. В току-що създаденото българско радио кооперативното дружество организира предавания с участието на артистите от Народния театър: Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов и др.
