Уважаеми читатели, в рубриката „130 кооперативни следи в българската история“ днес ще Ви запознаем с първият Закон за кооперациите от началото на 19 век, Закон за кооперациите от 1948 и 1953 години и Законът за кооперативните организации от 1983 г.
46. Закон за кооперациите и Правилник за кооперативните организации
През 1953 г. Народното събрание приема нов Закон за кооперациите. Той се състои от 18 разпоредби, които регламентират ограничен кръг проблеми. Законът предоставя уреждането на принципни положения и конкретизирането на правни норми да става с правилник на Министерски съвет, който се приема през 1954 г. Така дейността на кооперациите започва да се регулира с два отделни нормативни акта Закона за кооперациите и Правилника за кооперативните организации. Законът и правилникът определят кооперациите като „самодейни обществено-стопански социалистически организации”, „неразделна част от социалистическата организация на народното стопанство” и „органи на изпълнението на държавния народностопански план”. Правилникът за кооперативните организации определя следните кооперации: трудово-кооперативни земеделски стопанства, трудово-производителни кооперации, потребителни кооперации, риболовни кооперации, кооперации на инвалидите и жилищно-строителни кооперации. Образуването на други видове кооперации може да става само с разрешение на Министерски съвет. През 1960 г. на база административно-териториалното деление на страната, потребителните кооперации се обединяват в окръжни кооперативни съюзи, а те от своя страна стават членове на Централния кооперативен съюз. В организационния си строеж потребителните кооперации могат да създават свои производствени предприятия, а окръжните кооперативни съюзи свои клонове, предприятия, бази и кантори със самостоятелно счетоводство и управление.
47. Нов Закон за кооперативните организации
През 1983 г. се приема нов Закон за кооперативните организации, който отменя стария от 1953 г., както и Правилника за кооперативните организации на Министерския съвет от 1954 г. По този начин правната уредба на кооперативната материя се урежда само със закон, което елиминира намеси на Правителството за промени със своите подзаконови актове. Предвидени са и специални разпоредби за създаване на клонове на ПК, а с това и условия за по-ефективна стопанска дейност и разширяване на кооперативната демокрация. В края на 1985 г. функционират 387 ПК, като в 247 селищни системи има смао по 1 кооперация. Изградени са и 904 клона на ПК, които обхващат 2852 населени места. Клоновете са с Известна икономическа и правна самостоятелност, формират на териториален принцип в части от района обслужван от кооперацията, с което доближават икономическата и организационната дейност на уедрените кооперации до нуждите на членовете и населението от конкретните населени места. В статията са използвани материали от „История на кооперативното движение в България“ том IV, 2013 г.
