Уважаеми читатели, днес в рубриката “130 кооперативни следи в българската история“ ще Ви запознаем с измененията в кооперативния закон от 1991 г. и 1999 г.
48. Закон за кооперациите, 1991 г.
В края на 1989 г. настъпват сериозни социални, икономически и политически изменения в България. При тези нови социално-икономически отношения, конституционни условия и политически предпоставки кооперативната правна уредба подлежи на ново регулиране.
Затова една от най-съществените задачи на Централния кооперативен съюз, произтичаща и от решенията на неговия Десети конгрес, е разработването и внасянето чрез Министерски съвет на проект за нов Закон за кооперациите, който се приема от Великото народно събрание на 19 юли 1991 г. Това e първият икономически закон, приет след новата конституция. Разработването на проекта се осъществява с активното сътрудничество на ЦКС, Международния кооперативен алианс (МКА) и Международната организация на труда (МОТ). За участие в работната група по законопроекта е определен тогавашният главен секретар на Съюза Кузман Георгиев, който работи заедно с проф. Дионисос Мавроянис, зав. сектор «Кооперативно законодателство и документация» в МОТ в продължение на десет месеца. Изготвеният законопроект, с мотиви и справка за съгласуването му с министрествата и ведомствата, е внесен в Министерски съвет на 17 октомври 1990 г. с доклад от председателя на ЦКС и председателя на Съюза на трудовопроизводителните кооперации (изх. № в ЦКС 03-00-61 от 17 октомври 1990 г.). Следва консолидация с други три законопроекта, изготвени от народните представители на Зелената партия - Светослав Славов, на БСДП - Стефан Радославов и на БСП - проф. Атанас Ганев. Последният представя законопроект за земеделските кооперации. За основа на консолидацията се приема проектът на ЦКС.
Консолидацията е доста тежка, поради което някои текстове с некооперативно съдържание остават в законопроекта. Това впоследствие налага доста усилия и време за премахването им чрез съответни изменения и допълнения.
Консолидирането приключва през м. март 1991 г., и на 1 април същата година във Великото народно събрание от името на всички вносители се депозира един законопроект. Поради емоционалната политическа обстановка обсъжданията протичат с много напрежение, а разглеждането на новия Закон за кооперациите в пленарна зала се отлага повече от три месеца. Това налага ръководствата на двата съюза - ЦКС и Съюза на ТПК, заедно със Синдикалната федерация на кооперативните организации да отправят обръщение към Великото народно събрание с молба да се ускори приемането на новия закон. Обръщението изиграва известна катализираща роля, и през месец юли 1991 г. Великото народно събрание гласува Закона за кооперациите. След приемането му започва процес за привеждане на организацията, устройството и управлението на кооперациите и кооперативните съюзи в съответствие с неговите разпоредби.
Кои са по-важните моменти в този закон?
В духа на кооперативната идентичност, Законът се стреми да съблюдава опита и традициите в българското кооперативно законодателство, общоприетите международни кооперативни ценности и принципи. Той съдържа редица правни възможности, с които се създават нормативни условия за равнопоставяне на кооперациите с другите пазарни субекти, за навлизане на кооперативната дейност във всички отрасли и сфери на националното стопанство и активизиране на социалната енергия на гражданите за разгръщане на реформата и успешно осъществяване на прехода към пазарна икономика. Цялата логика на закона следва утвърждаването на кооперацията като основна кооперативна организация. Още с първия си текст законът определя същността на кооперацията като доброволно сдружение на гражданите за защита, развитие и задоволяване на техните частни икономически и социални интереси. Тъкмо тази характеристика на кооперацията и нейното утвърждаване като основна кооперативна организация са главните изходни положения, върху които се гради основният текст на закона. Това е много съществено, защото на неговата основа, законът определя идентичността на кооперацията и кооперативните съюзи и ги легитимира като правни субекти с присъщите им качества на кооперативни организации – кооперацията е обединение на хора, а не на капитали; капиталът в кооперацията е само средство за постигане на целите, а не цел; кооперацията е сдружение с ограничена отговорност и всеки неин член има право на един глас. Освен това законът регламентира, че кооперациите доброволно могат да създават свои кооперативни съюзи и междукооперативни предприятия, както и да определят дейността им и да ги управляват чрез свои представители в общите събрания.
В Закона за кооперациите от 1991 г. се уреждат и нови отношения между държавата и кооперацията. Премахва се всякаква възможност за административна или друга намеса в работата на кооперациите, тъй като те се разглеждат като автономни, независими и самостоятелни организации по отношение на държавата и нейните органи. Урежда се възможността държавата да подпомага и насърчава кооперациите. Законът регулира най-важните икономически отношения, както вътре в кооперацията, така и с държавата и нейния бюджет. Това прави закона по-цялостен и изключва възможността спрямо кооперациите да се прилагат икономически и данъчни механизми, които не съответстват на тяхната истинска същност и ги деформират. Нещо повече, той съдържа специален раздел, регламентиращ имуществото, разпределението на дохода и данъчните отношения (от чл.31 до чл. 39). Според него кооперацията се приравнява с другите стопански субекти по своя имуществен състав. В „Допълнителните разпоредби” на закона се урежда възстановяването на правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено след 10 септември 1944 г. имущество, като условията и редът за връщане на това имущество се определят от Министерски съвет. В изпълнение на тази разпоредба, Министерски съвет приема специално Постановление № 192 от 1 октомври 1991 г.
Така Законът за кооперациите изпълнява своята основна цел - да бъде правен стимул за развитие на кооперативното движение в България. Освен това, неговите норми са съобразени в голяма степен с действащото законодателство в развитите европейски страни – Франция, Италия, Швеция, Испания и особено с това на Германия, което е изключително благоприятно от гледна точка на едно бъдещо унифициране на българското законодателство с европейското. Не случайно и напълно основателно, на заседанието на Централния комитет на Международния кооперативен алианс, проведено от 14 до 19 октомври 1991 г. в Берлин, българският Закон за кооперациите е посочен за пример на съвременен кооперативен закон, който дава добър правен израз на кооперативните ценности и принципи, възпроизвеждайки основни и важни правни положения на първия български кооперативен закон от 1907 г.
49. Закон за кооперациите, 1999 г.
През 1999 г. се приема нов Закон за кооперациите, който отменя този от 1991 г. Проектът започва да се разработва през 1998 г. от комисия, определена със заповед на Министъра на земеделието В. Върбанов под ръководството на зам.-министъра на земеделието Д. Димитров. От страна на ЦКС в комисията са включени Кузман Георгиев – тогава директор на „Дирекция „Кооперативна политика и кадри” и Веселина Петрова - юрисконсулт в дирекция „Правна”. Комисията се консултира от проф. Шафланд от Германия. Тя провежда две предварителни срещи с консултанта. На втората среща са поканени да присъстват и представителите на ЦКС. На нея се прави изложение пред консултанта и другите участници за становището на ЦКС, в което акцентът е, че не се налага изготвянето на нов закон, тъй като действащият в момента нормативен акт обслужва добре кооперативното движение в България. Нужни са само някои поправки на текстове и допълнителни положения, които не са намерили адекватно кооперативно съдържание при обсъждането и приемането на закона от 1991 г. Това становище на ЦКС е прието от проф. Шафланд, който също отбелязва, че действащият закон е добър и се нуждае само от изменения и допълнения. Но заповедта на министъра е категорична и изготвянето на нов Закон за кооперациите остава включено в плана на Министерски съвет.
Така започват обсъжданията и предложенията за разработване на проект на нов Закон за кооперациите. Може да се каже, че работата в комисията не е конструктивна, а силното политическо разделение тогава пречи за изработването на истински кооперативен закон. Създадената ситуация налага многократно представителите на ЦКС да правят възражения в защита на работни текстове от действащия закон, както и за неприемане на некооперативни текстове, предлагани от другите участници в работната група. Те се противопоставят на всяко предложение, което излиза извън рамките на кооперативната материя или цели да пренесе в закона некооперативни правни решения. Може да се каже, че работата по изготвянето на законопроекта е доста трудна, но в крайна сметка в Министерски съвет се внася проект на Закона за кооперациите, който отразява в голяма степен становището и предложенията на Централния кооперативен съюз.
Законопроектът е обсъден в Министерски съвет без участието на представители на ЦКС и търпи сериозни промени. Впоследствие такива са направени и в Правната комисия на Народното събрание, което приема новия Закон за кооперациите през декември 1999 г.
Направените компромиси и поправки изпълват приетия законопроект с множество текстове и правни конструкции, които са характерни за Търговския закон. Това налага впоследствие няколко поредни съществени изменения и допълнения, които имат за цел да възстановят кооперативната рамка на закона и да го превърнат в кооперативен закон от европейски тип.
Промените в Закона за кооперациите от 1999 г. започват още на следващата година. Изменя се чл. 63 засягащ материята за финансовия контрол , която е предизвикана от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ДВ,бр.92 от 10 ноември 2000 г.). Изменението на чл.63 влиза в сила от 1 януари 2001 г. Съгласно Закона за счетоводството (ДВ,бр.98 от 16 ноември 2001 г.) се прави нова редакция на т.3 на ал.3 на чл.15 и се отменя на чл.62.
В продължение на 9 години (от 2000 г. до 2008 г. включително) законът е изменян и допълван общо 11 пъти. Променят се изключително много текстове, докато се достигне до нормално и адекватно кооперативно нормиране.
