Уважаеми читатели, днес в рубриката „130 кооперативни следи в българската история“ ще ви запознаем с измененията в кооперативния закон от 2003 г. и 2007 г.
50. Закон за изменение и допълнение на
Закона за кооперациите, 2003 г.
През 2002 г. в Централния кооперативен съюз започва усилена работа по изготвянето на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите от 1999 г. В конкретен аспект това се налага от необходимостта бързо да се премахнат недостатъците в цялостната правна рамка и да се регулират отношенията, засягащи материята за кооперациите с оглед разгръщане и ефективно използване на огромния им социален и икономически потенциал за развитие на националната икономика и подобряване на жизнения стандарт на хората.
На първо място става необходимо кооперацията да се дефинира съобразно нейната истинска същност и да се отразят нейните цели и отличителни особености, характеризиращи я като специфичен стопанско-правен субект. Първият член на действащия тогава закон не отразява адекватно мисията и целите на кооперацията. Липсва целевата насоченост на кооперативната дейност, чрез която хората задоволяват своите икономически, социални и културни потребности и интереси. Това ясно личи от неговия текст, който гласи: „Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност.” Такова определение лишава кооперацията от присъщата й цел, което е нейният първи и най-съществен отличителен белег в сравнение с търговските дружества. Именно тя я определя като персонално, а не капиталово сдружение. Лишаването на кооперацията от подобна цел още в дефиницията, логически довежда до неправилни законови норми, категории, понятия и процедури в следващите глави и раздели на действащия закон. Това от своя страна възпрепятства реализирането на присъщите предимства на кооперацията като пазарен субект, което в последствие оказва вредно влияние върху нейната пазарна устойчивост и конкурентоспособност.
Посочената дефиниция в закона не отговоря и на дефиницията, съдържаща се в Декларацията за кооперативната идентичност, приета от Генералната асамблея на Международния кооперативен алианс през 1995 г. и възприета от Международната организация на труда и Европейската комисия. Тази дефиниция определя още в началните си думи защо хората се обединяват в кооперация, а именно: „Кооперацията е автономно сдружение на лица, които доброволно се обединяват за задоволяване на техни общи икономически, социални и културни потребности и интереси, посредством съвместно притежавано и демократично управлявано предприятие”. Нашият законодател не възприема тази дефиниция и прибавя към текста на чл.1 второ изречение „Тя може да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове." Така целта изключва търговската дейност на кооперацията и е ограничена само в рамките на нейната социална и културна дейност. Получава се отново недооценяване на икономическите интереси на член-кооператорите.
Заедно с това законът въвежда понятията „начален дялов капитал”, „имуществен дял” и други, които са чужди на кооперативната идея и не съществуват в европейското законодателство. Дяловият капитал се образува от дяловите вноски, които се правят от членовете кооператори. Това не е начален или фиксиран капитал. Той е променлива величина. Още по-фрапиращо е понятието „имуществен дял”, който всеки член-кооператор има право да получи при напускане на кооперацията. С него законът създава предпоставки да се гледа на кооперацията като на нестабилен партньор в стопанско-сметните и финансовите отношения.
На трето място е необходимо кооперативният закон да зачете по достойнство върховенството на членовете в самоуправлението на всички кооперативни организации – не само в кооперациите, но и в кооперативните съюзи. Става дума за това, че където и да се осъществява кооперативната дейност, било то в самите кооперации, в кооперативните съюзи или федерации, върховна роля в управлението им трябва да играят член-кооператорите. По този начин реално ще се приложи принципът на кооперативната идентичност, при който кооператорите са не само притежатели и ползватели на кооперативната дейност, но и тези, които управляват, контролират и вземат най-важните решения в общите събрания на кооперативните организации. Действащият закон от 1999 г. ограничава върховното право на кооператорите да управляват дейността на кооперативните съюзи, отнемайки им възможността да участват в съставите на общите събрания, в които членуват кооперациите. Чл. 56, ал.3 от закона определя, че „общото събрание на кооперативните съюзи се състои от председателите на управителните съвети на членуващите в него кооперации”. Така член-кооператорите се обезправяват, защото не могат да участват във вземането на решения, в поставянето на цели, в избора на управителните и контролни съвети и т.н. Съставите на общите събрания са формирани априори със закона, което е грубо нарушение на кооперативната демокрация. От непосредствена или широко представителна, кооперативната демокрация се поставя в тясно представителна и елитарна рамка, като се съсредоточава в председателите на управителните съвети. Така се формират по закон служебни състави на общите събрания на съюзите. Този формат трябва да се замени с истинския кооперативен формат, при който съставите на общите събрания се формират на база броя на кооператорите и определената с устава норма на представителство.
Наред с това практиката показва, че устойчиво развитие на кооперативната система в конкурентните условия на пазарната икономика може да се осигурява и поддържа само ако правилно се нормира материята, обхващаща членуването и свързаната с него дисциплина на сдружаване. Интеграционният принцип трябва да се реализира на базата на добър баланс между права, задължения и отговорности на членовете. В действащия закон няма правни разрешения, които да предписват поведението на членовете в реализацията на целите и задачите на кооперативните организации. Явява се силна потребност от регулиране на задълженията и отговорностите на членовете за неизпълнение на решенията на органите на съответната кооперативна организация.
Тези и някои други съществени недостатъци на Закона за кооперациите от 1999 г. изискват бързи и адекватни изменения и допълнения, които да го доближат до европейските кооперативни правни норми. Като има предвид тези и много други мотиви за промяна в кооперативното законодателство, Централният кооперативен съюз изготвя законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, който е внесен в Народното събрание от група народни представители. След приключване на обсъждането му в комисиите и пленарна зала, на 23 януари 2003 г., Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на действащия до тогава Закон за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г.). За съжаление и приетите през 2003 г. поправки в Закона за кооперациите не го доближават в достатъчна степен до европейските кооперативни норми и не оправдават очакванията на Централния кооперативен съюз. Още повече, че страната ни вече се намира в предприсъединителния период, през който се подготвя за членство в Европейския съюз. Затова работата по синхронизирането на българския кооперативен закон с европейското законодателство продължава и през следващите години.
51. Закон за изменение и допълнение на
Закона за кооперациите, 2007 г.
През 2005 г. започва усилена работа за изготвянето на нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Тя е пряко свързана с реализирането на един от стратегическите приоритети в работата на председателя и ръководството на ЦКС, създаване на поддържаща, равнопоставяща и стимулираща регулаторна среда, която да осигурява на кооперативните организации възможности за развитие и равнопоставеност с останалите икономически субекти в страната. Отчитайки промените в европейското кооперативно движение и синхронизирането на нашето законодателство с това на страните от Европейския съюз, ръководството на ЦКС си поставя за цел да проучи европейското кооперативно законодателство и в максимална степен да популяризира неговите норми сред кооперативната общност в страната и сред държавните органи със законодателна инициатива. За постигането на тази цел през 2005 г. започва процес на широко обсъждане на необходимите промени в Закона за кооперациите, в резултат на което може да се каже, че годината се посвещава изцяло на кооперативното законодателство. На 10 май 2007 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, който в преобладаваща степен съдържа направените предложения от вносителите и максимално доближава нашия кооперативен закон до кооперативните закони на другите европейски страни.
През 2007 г. Народното събрание приема промени в Търговския закон (ДВ, бр.104), които влизат в сила от 1 януари 2008 г. С параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби на този закон се допълва Закона за кооперациите като се създава нова Глава Втора „А” „Европейско кооперативно дружество” (с чл.51 от т.“а“ до т. „д“). С това България изпълнява своите ангажименти като страна-член на Европейския съюз и въвежда Регламент (ЕО) № 1435/2003 г. Новите текстове, обаче, са изключително пестеливи. Така на практика Регламент 1435/2003 г. се прилага директно, без да е доразвит в Закона за кооперациите. Това създава правен режим, според който Европейското кооперативно дружество има смесен характер, т.е. в него се съчетават чертите на капиталово дружество и кооперация.
От една страна, Регламентът препраща към разпоредбите на Закона за кооперациите, отнасящи се до учредяването на дружеството, приемане на кооперативните принципи и цели, запазване на характерните за кооперациите променлив капитал и брой на членовете, запазване равенството на гласовете при вземане на решения, независимо от размера на дяловата вноска изразяващо се в принципа „един човек – един глас”, реда и начина на свикване и провеждане на общо събрание. От друга страна, към Европейското кооперативно дружество са приложими част от разпоредбите на Търговския закон, отнасящи се до акционерното дружество. Независимо, че капиталът на дружеството е променлив, Регламентът поставя изискване за минимален капитал, равняващ се на левовата равностойност от 30 000 евро. За разлика от кооперациите, в които капиталът е разпределен на дялове, при Европейското кооперативно дружество (както и при акционерното дружество) дяловете имат номинална стойност, могат да бъдат установени в различни категории, класове и групи и да бъдат прехвърляни. Аналогична на акционерното дружество е и въведената едностепенна или двустепенна система на управление, която по начина на своето формиране се различава от демократичния принцип за избор на ръководни и контролни органи на кооперациите от общото събрание.
Отчитайки тези обстоятелства, Централният кооперативен съюз се включва в дебата за изменението на европейския регламент и представя своето становище за необходимите изменения в Устава на европейското кооперативно дружество по време на семинара на тема: „Бъдещата роля на Европейския кооперативен устав”, проведен в рамките на конференция, организарана от европейската комисия в Брюксел.
В резултата на приетите през 2003 и 2007 г. Промени в Закона за кооперациите, голяма част от коита са предложени от ЦКС, законът отново придобива своя кооперативен характер и създава нормативна рамка, адекватна на тази в страните – членки на Европейския съюз.
