Уважаеми читатели, днес в рубриката „130 кооперативни следи в българската история“ ще продължим да Ви представяме влиянието на кооперативното движение върху обществото и интелигенцията до Втората световна война, които бележат развитието на кооперативното движение и стават причина за големи постижения в културния живот на страната ни.
40. Списание „Съдба“ – най-популярното кооперативно периодично издание
Още в края на 1928 г започва издаването на кооперативното списание „Съдба“ – основен печатен орган на Дружество на българските слепи. През 1931 г. за негов главен редактор е привлечен Димитър Пантелеев, който в качеството си на секретар на Съюза на българските писатели има особено голяма заслуга за подбора на авторите и качеството на списването на списанието. Той кани за сътрудници най-добрите български писатели и поети от онова време. В списанието публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен.
Кооперативно списание „Съдба“ достига тираж 10 000 екземпляра и е едно от най-купуваните периодични издания за времето си и си съперничи по значимост единствено със списание „Златорог“. За периода 1929 -1944 г. излизат 103 книжки с кооперативни, научно -популярни статии и печата оригинални и преводни художествени произведения, социална и литературна критика. То разпространява кооперативната идея по достъпен и разбираем начин, изцяло се самоиздържа, като от неговите продажби се заделят парични средства за Дружество на българските слепи и за читалище „Луи Брайл“.
През 1933 г. Дружеството на слепите започва издаването на първото брайлово списание у нас с помощна на сляпоглухият есперантист Харолд Тиландер от Стокхолм, редактор на международното есперантско списание за слепи "Лигило". Тиландер благородно приема да печата в своята печатница списание "Вестител". Текстовете се получавали при него на български език и се е набирало буква по буква. След издаването на списанието в тираж около 30 бройки се изпращало до абонатите в България
41. Влияние на кооперативното движение върху българската интелигенция
Доказателство за изключителното влияние на кооперативната идея върху обществения и културния живот у нас до Втората световна война са последователите и кооперативните деятели, които движението намира в лицето на най-известните български интелектуалци и общественици още в началото на века. Дългогодишният редактор на сп. Кооперативна просвета и голям български писател Ангел Каралийчев пише: “Кооперацията е велико и справедливо дело, което се стреми да създаде материално добруване и духовен подем на хората. Не ще бъде далеко времето, когато кооперацията ще вземе под своето мощно крило духовните водачи на нашия народ и ще създаде добри условия за творчески труд.“.
Ран Босилек също е запленен от кооперативната идея и става неин ревностен защитник, популяризатор и последовател. Според него "Кооперацията ще има грамадно значение за стопанското повдигане и общественото възпитание на нашия трудолюбив народ, сред който вече е проникнала цяла войска от милиони кооператори. Мисля си още какъв незаменим читател за трудово и обществено възпитание би била българската кооперация, ако й се отворят широко вратите на училищата. Така ще се подхрани силен кооперативен дух в младите поколения и ще се подготви нов прилив от млади, бодри и вдъхновени дейци, свикнали да работят дружно и да се подкрепят взаимно. Те ще са вярата и надеждата за светли бъднини на кооперативното движение, на народа, на държавата. И тогава в младите сърца ще остане завинаги да грее обичта към великото начало: "Един за всички, всички за един!"
Един от най-активните кооперативни деятели – писателят и създателят на музея на Народния театър - Владимир Русалиев пише: “Кооперацията ще преобрази облика на света.Тя ще побратими враждуващите народи и ще ги изведе към слънцето на разума. Да бъдеш кооператор, значи да бъдеш борец за щастието и благополучието на всички.“. През 30-те г. с този плам държи над 2000 лекции из градовете и селата на страната, посветени на кооперативното движение.
Безценен принос за популяризирането на кооперативното движение имат и най-известните имена от българската интелигенция, които без да са кооперативни членове, са съмишленици и пламенни защитници на кооперативната идея и пропускат случай, в който да не изтъкнат значението на кооперациите в развиващото се стопанство и общество у нас след Освобождението. "Кооперацията, родена всред онеправданите, бедни и средно състоятелни съсловия, приучва отделните индивиди към сближаване, взаимно подпомагане и солидарност. – пише популярния в началото на века писател, драматург и преводач Рачо Стоянов - Създадена като отбранително средство против безчовечната експлоатация, тя израства, поради благородните начала, които са залегнали в основата й, като реформаторско и с мирни средства, усилие за повече справедливост в социалния живот. Но непринуденото, ненасилствено групиране в името на самозащита, взаимна помощ и солидарност ще пребъде.
"И ако децата са верни приемници на бащините завети, трябва да смятаме, че кооперативното дело ще бъде близо да душите и сърцата на поколенията. – пише писателят Добри Немиров - Дългогодишното съществуване на кооперативното дело у нас и неговия голям разцвет само показват какъв прием му е дал народа и колкото повече кооператизма е близък до душите и сърцата на народа, толкова той е близък до творческите импулси на писателя. Нещо повече - кооперацията не трябва да бъде чужда дори на нашите средни училища, в които още от рано трябва да се дават знания на учащата се младеж по кооперацията и нейното дело. Задружната грижа ще бъде големият фактор в живота, а кооперативизма нейния най-верен вдъхновител."
Фактът, че интелектуалният и научният елит на България от началото на кооперативното движение у нас познават кооперативните ценности, принципи и проблеми, четем в техните интервюта и статии публикувани и извън кооперативния печат. "В интервю публикувано през 1942 г Стилиян Чилингиров споделя „Кооперативната идея у нас се застъпва много години преди да се появят в Европа нейните проповедници Райфайзен и Шулце-Делич. Нашите еснафски организации още от 1773 г. се доближават твърде много до съвременните кооперации. И те заедно с училищата, черквите и читалищата създадоха нашето Възраждане. Ето защо аз смятам кооперативната идея, повече като наша, отколкото присадена отвън и затова българския писател с всички възможни сили и средства трябва да я подкрепя".
