• Начало /
  • Новини /
  • 130 кооперативни следи - Развитие на тютюневите кооперации в България

130 кооперативни следи - Развитие на тютюневите кооперации в България

Публикувано на 10.12.2020 Новини

130 кооперативни следи - Развитие на тютюневите кооперации в България

Уважаеми читатели, в началото на годината стартирахме рубрика „130 кооперативни следи в българската история“, в която чрез отделни истории и факти проследяваме кооперативната история. В днешната статия ще Ви разкажем повече за развитието на тютюневите кооперации в България.

66. Създаване на Тютюнев отдел към  кооперациите

Непосредствено след 1920 г. производството на тютюн бързо се нарежда на второ място след зърнените храни и на първо място между индустриалните култури в износа на България. От 5 813 тона през 1912 г.  производството на тютюн достига до 53 956 т. през 1921 г. През този период тютюневата индустрия у нас заема челно място в списъка на едрата индустрия по размер на производството, брой на предприятията и е на първо място по броя на работниците. От общо заетите 55 716 работници през 1921 г. в промишлеността, само тютюноработниците са 19 996.

Именно в този период тютюневите кооперации обмислят създаването на централа, която да обедини дейността им. Така на 25-26 юни 1922 г. тютюневите синдикати и кооперациите свикват учредителен конгрес, на който присъстват представителите на синдикатите в Дупница, Кюстендил, Благоевград, Петрич, Разград, Попово, Шумен, Лом и Каспичан.

На съвместното заседание първоначално е взето решение да се образува временно представителство на тютюневите кооперации и синдикати. Няколко месеца по-късно, на 2 октомври 1922 г. се свиква нова конференция, на която присъстват представители на 17 тютюневи синдиката и кооперации. Взема се решение вместо тютюнева централа да се създаде тютюнев отдел към Синдикалната централа. Приема се правилник и до края на 1922 г. към отдела се присъединяват 31 тютюневи синдикати и кооперации.

 

На 16 декември 1922 г. отделът свиква в Пловдив конференция на тютюневите синдикати и кооперации. На нея се дава идеята да се открият работилници за обработка на кооперативните тютюни в Пловдив, Хасково и Нова Загора. Подобна конференция е свикана и в Шумен, като тя обединява синдикатите от Северна България.

67. Развитие на тютюневия отдел

Още през първата година чрез отдела са продадени около 800 хил. кг. кооперативен тютюн на австрийски тютюнопроизводители. През 1923 г. в 35 синдикати и кооперации, под ръководството на двама изтъкнати експерти по тютюна, са събрани и обработени около 4,3 млн. кг. кооперативен тютюн – т.е. малко над ¼ от целия износ на страната. Това е изключителен успех, който обнадеждава търговци и фабриканти. Синдикатите вече имат собствени тютюневи фабрики в Хасково и Асеновград, а тютюневи отдели се откриват към всички синдикати, в чиито райони се отглежда тютюн.                                    

Малко по-късно синдикатите привличат вниманието на чуждестранни търговци, интересуващи се от българския тютюн. Това става повод за откриването на първата изложба на тютюнопроизводители в България. Така отделът влиза във връзка с много чуждестранни тютюно-търговски фирми като същевременно в чужбина се дава широка гласност за кооперативното тютюнопроизводство в България.

 

Междувременно тютюневият отдел изготвя проект, който да обезпечи работата на кооперациите. Проектът е гласуван от Народното събрание и официално става закон, част от конституцията. Отделът съдейства за отпускане на кредит от БЗБ (Българска земеделска банка) за наемане на държавни сгради за складове и работилници на кооперациите. Той развива и други дейности за подобряване тютюневата култура като набавя качествени семена от Южна България и ги предоставяна синдикатите в Северна България.

Наред  с пряката си функция да събират и продават приетия от тях тютюн, кооперациите в България играят отговорна роля за развитието на тютюневото стопанство в страната и за утвърждаване българския тютюн на международния пазар.