Уважаеми читатели, продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история", в която Ви запознаваме с любопитни факти от кооперативната история и присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за кооперативното розоварене в България.
69. „Български розопроизводител“ – първото розопроизводително дружество с кооперативен характер
В началото на миналия век отглеждането на розата и нейната преработка е бил традиционен поминък на около 200 хил. души, главно в Розовата долина (Казанлъшко, Карловско и отчасти Старозагорско и Пловдивско). Първото сведение за присъствие на розопроизводително дружество с кооперативен характер датира от 1902 г. Тогава в гр. Карлово се събират производители на розово масло от различни селища и учредяват дружество, наречено „Български розопроизводител“. Розопроизводителите го създават главно с търговска цел, но имат стремежа заедно да проучват и развиват начините за обработка на розов цвят в района. Друго изискване е в отделните села и градове да има записани минимум 5-6 членове като те образуват местни „бюра“, с които дружеството работи да проучват и развиват начините за обработката на розов цвят в района. Дружеството защитава интересите на производителите като организира общи продажби и износ на розово масло. Според неговия устав, членовете му могат да бъдат само розопроизводители, които имат собствена розова градина и сами изваряват и преработват розов цвят. Друго изискване е да има записани в отделните села и градове най-малко 5-6 членове, те образуват местни „бюра“, с които дружеството работи.
В началото дружеството не отчита особена активност. През първата година „Български производител“ събира от членовете си произведеното розово масло и въпреки трудните условия, успява да го продаде на изгодни цени. През втората година, обаче, „Български производител“ среща сериозни затруднения. Търговците отказват да купуват събраните от дружеството количества розово масло. Износът също не е осъществен и ръководството е принудено да върне розовото масло на своите членове. Макар и неуспешен, опитът за създаване на това дружество посочва пътя на розопроизводителите към обединението като средство за защита на интересите им.
70. Розов синдикат
След като дружество „Български розопроизводител“ не успява да развие стопанска и организационна дейност, се прави нов опит за организиране на розопроизводителите в страната. На 13 и 14 юли 1908 г. се свиква сбирка и пред делегатите е изнесен обстоен доклад на тема „Положението на розопроизводителя, неговите икономически нужди и ползата от кооперирането му“. Делегатите настояват да се пристъпи незабавно към коопериране на всички производители на розово масло.
Конкума 1 и казан с дестилатор за производство на розово масло - експонат на Музей на розата в Казанлък
Така през 1914 г. се създава кооперативното сдружение „Съюз на българските розопроизводители – Розов синдикат“. Синдикатът си поставя две основни цели - да защитава икономическите интереси на розопроизводителите, да поддържа и развива розопроизводството в района на Розовата долина (Казанлъшко, Карловско, Чирпанско, Пловдивско, и др.) Според устава на „Розовия синдикат“ той приема лични и колективни членове (селски кооперации) и не приема за членове розотърговци, посредници-комисионери, лихвари и др. Синдикатът проучва нуждите на производителите, организира обща дестилация и продажба на розово масло и съдейства за подобряването на културата за отглеждане на рози.
В началото „Розовият синдикат“ събира розовото масло от членовете си и го продава организирано на розотърговците. Тази дейност продължава до края на 1920 г., но през последните няколко години от съществуването си почти не отчита активност. Въпреки че синдикатът постепенно преустановява своята дейност, пред българското кооперативно розопроизводство се отварят нови врати и възможности за развитие. Повече за това ще научите в следващата статия на в. „Земя“.
Интересни факти:
- През 1902 г. в Карлово е изградена първата в България фабрика за парна дестилация на розов цвят.
- През 1935 г. започват да действат над 100 частни и кооперативни розоварни, които прекратяват използването на гюлпаните, заменяйки ги с по-съвременно оборудване.
- Розоберът се извършва ръчно в ранни зори.
- В днешно време се добиват около два тон розово масло годишно, като в България се произвеждат 70% от розовото масло в света. За производството на 1 kg розово масло са необходими близо 3500 kg цвят.
1 конкума - съд за износ на розово масло
