• Начало /
  • Новини /
  • "КООП на колела": Мобилните магазини на ЦКС и КООП МАРКЕТ – верен приятел на хората в Радомирско и домове за възрастни в София (част I)

"КООП на колела": Мобилните магазини на ЦКС и КООП МАРКЕТ – верен приятел на хората в Радомирско и домове за възрастни в София (част I)

Публикувано на 11.05.2021 Новини

"КООП на колела": Мобилните магазини на ЦКС и КООП МАРКЕТ – верен приятел на хората в Радомирско и домове за възрастни в София (част I)

 

През 2020 г. Централният кооперативен съюз и Търговска верига КООП разшириха дейността си с включването на мобилни търговски обекти за доставка на стоки от първа необходимост за населението в девет области от страната – София, Пловдив, Русе, Ловеч, Шумен, Бургас, Варна, Кърджали и Пазарджик. Проектът за магазините на колела бе удостоен с първа награда за „Социални иновации, свързани с предоставяне на соцални услуги“ в конкурса на Министерството на труда и социалната политика, както и със специална нагарда от Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“. В рубриката „КООП на колела“ ще Ви разказваме от първо лице за дейността им. 

 

МОБИЛНИТЕ МАГАЗИНИ НА ЦКС И КООП МАРКЕТ – ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ НА ХОРАТА В РАДОМИРСКО И СТАРЧЕСКИ ДОМОВЕ В СОФИЯ (част I)

 

„Виждаш ли го този човек? Името му е Иван и ще си купи три вафли“. Това ми казва Стоян, шофьор на един от десетте мобилни магазина на търговска верига КООП, докато сочи човек със синьо яке, когото задминаваме. Пътуваме към центъра на Горна Диканя, което е сред деветте села в община Радомир, обслужвани от заредения с храни и стоки от първа необходимост високопроходим кооперативен автомобил. Постоянно живущите в селото са над 300 души, през лятото са поне два пъти повече, но действащ магазин за хранителни стоки няма. На площада пред църквата „Покров Богородичен“ виждаме магазин с катинар на вратата. Питейното заведение до него също вече не работи. Стоян, който освен шофьор, е и продавач, умишлено паркира така, че клиентите, почти изцяло хора от третата възраст, да могат да се качват на площадката на някогашния магазин. Така хем имат по-добра видимост към щанда, хем могат да се придържат за парапета.

„Отскоро живея тук. Мобилният магазин КООП много ни улеснява, защото преди ходех веднъж в месеца в София и мъкнех торби с храна оттам“, казва ми с усмивка видимо интелигентна жена с черно яке. Иван наистина си купува три вафли и моли да го снимам пред мобилния магазин. Той чака с нетърпение идването на буса всеки понеделник и четвъртък, за да си вземе от любимите вафли и да намери с някого да поприказва. „Живея в първата къща, имам коне, крави, кокошки, пуйки – като зоологическа градина е“. Шегувам се с него, че затова не купува яйца и месо, с каквито пълнят чантите повечето му съселяни. След като са си напазарували, те не бързат да се прибират, а сядат в покритата беседка до църквата. Така пътуващият магазин се оказва не само улеснение, но и най-честият повод за приятна раздумка с приятели и комшии.

„Караме аз и колегата Радо. Не сме правили специална реклама. Просто спираме и чакаме. Мобилните магазини бързо придобиха популярност от дума на дума. Само за два месеца започнахме да обслужваме общо девет населени места с единадесет спирки в тях, както и три социални дома.  Във всяко село или махала вече имаме „клуб“ от редовни клиенти. Хората знаят в колко часа пристигаме и идват на уреченото място. Вече знаем какво търсят и се стараем да поддържаме най-нужното в достатъчна наличност. Стоките са на същите цени, каквито и в Супермаркет КООП. Не завишаваме стойността заради пропътуваните километри или липсата на алтернатива за снабдяване в обслужваните отдалечени и труднодостъпни места“, обяснява ми Стоян.

След като приключва времето ни в Горна Диканя, с него се отправяме към съседното село Долна Диканя. Покрай мокрия и разбит асфалт още виждаме неразтопен априлски сняг, но от стартирането на услугата досега атмосферните условия никога не се оказват пречка. Спираме в центъра на махала Старото село. Там баба, дошла с внучката си на пазар, разкрива, че има още една причина да предпочита пазаруването от пътуващия магазин КООП. „Най-близкият стационарен магазин е в друга махала на селото и ми е далече, а и не смея да ида, че срещам кучета по пътя и ме е страх“.

За разлика от нея клиентите, които виждам следобеда, нямат възможност да излизат от двора си. Това са настанените баби и дядовци в столичния Дом за стари хора „Надежда“. „Те не могат да се разхождат извън пределите на пансиона. Преди им събирахме поръчките на лист и с колегите ходехме веднъж седмично да им пазаруваме. Но вече си сътрудничим с магазина на Централния кооперативен съюз и с бусчето е много удобно. Спира пред входа и те имат възможността да излязат, да разгледат и сами да си напазаруват“, обяснява Деси, която работи в дома. Една от бабите, излезли на пазар, е със силно увреден слух, с лявото ухо не чува нищо. Радо, който е застанал зад щанда, слиза, обикаля я от дясната страна и ѝ обяснява на висок глас стоките и цените. „С клиентите винаги трябва да си внимателен, особено когато са по-възрастни. Звънят ми по телефона, когато искат нещо, което го няма в обичайния асортимент. Примерно, някой човек от селата има рожден ден и иска по-голямо количество сладки или бонбони, за да почерпи съседите. След два месеца вече познавам всичките ни клиенти поименно, както и техните предпочитания към определени продукти. Слави от Горна Диканя днес дойде ли за три хляба и четири кисели млека?“, пита ме Радо.

Впечатлен давам положителен отговор и се убеждавам, че тези около 40-50 души, които средно на ден пазаруват от мобилните магазини на КООП Маркет, получават не просто продукти на достъпни цени, а и приятелско отношение, внимание и подкрепа. Това прави мобилните кооперативни магазини предпочитано място за пазар и за баба Денка. Тя живее в друг дом за възрастни в столицата – „Гладиола“, в ж.к. „Зона Б-5“. Той е и нашата последна спирка за деня. Въпреки близостта на дома до голям търговски център и редица супермаркети, 90-годишната жена с бастунче се радва, че не трябва да пресича намиращите се в близост булеварди и е първа на опашката при Радо. „Най-важното, на което ме научи моят баща е, че като има работа, трябва да се свърши. До преди пет години дори имах физически сили и да танцувам, сега работата ми е да ходя на пазар и да си набавя сама каквото ми е необходимо“, обяснява баба Денка. Част от нейните наследници били в Съединените щати и помагали оттам.

Давам си сметка обаче, че някои от срещнатите в радомирските села хора нямат близки като Денка, които да им помагат. Не се грижи за тях и помощен персонал. Животът в планинските и труднодостъпни места, особено при зимни условия, е не просто изпитание, но за голяма част от хората там се е превърнал в сиво и трудно ежедневие. И мобилните магазини КООП идват като приятеля в нужда. Благодарните лица на възрастните хора, стискащи хляб в ръка, са най-голямата оценка за това, което получават от кооперациите и за кооперативната мисия. И колкото и предизвикателства да са насреща, тя трябва да продължава, категорични са служителите на търговска верига КООП и техните нови клиенти. Защото както добре ни каза баба Денка – като има работа, тя трябва да се свърши  и когато има хора в нужда, трябва да им се помага.

Репортаж на Мони Георгиев

Дирекция „КООП медии и реклама“