На 13 април във в. „Земя“ дадохме старт на рубриката „КООП на колела“, в която ще Ви разказваме за дейността на мобилните търговски обекти на ЦКС и Търговска верига КООП. В първата част от поредицата Ви описахме посещението на кооперативния мобилен магазин в радомирските села Горна и Долна Диканя, както и в столичните домове за възрастни хора „Надежда“ и „Гладиола“. Сега ще разкажем за обиколката ни в още четири села от община Радомир – Поцърненци, Прибой, Беланица и Кошарите.
Част II: МОБИЛНИТЕ МАГАЗИНИ НА ЦКС И КООП МАРКЕТ – ВЕРЕН ПРИЯТЕЛНА ХОРАТА В РАДОМИРСКО (част II)
„Момче, снимай църквата, то май само с нея останахме“. Така се обръща към мен дядо от радомирското село Поцърненци, забелязал фотоапарата на врата ми. Старецът се реди пред мобилния магазин КООП, паркиран в центъра на селото. Видимо добре поддържаният храм „Възнесение Господне“ се помещава в двора на кметството и се къпе в лъчите на пролетното слънце. От другата
страна на улицата, обаче, виждам контраст – сграда, която чрез избелелите си букви издава, че някога там се помещавали смесен магазин и пивница – типично за селата преди няколко десетилетия. Сега вратите са преградени с решетки, а действащ магазин и кръчма в Поцърненци няма. Постоянно живущите са двуцифрен брой и почти изцяло са пенсионери. За тях единственият начин да си набавят храни и стоки от първа необходимост е магазинът на колела на Централния кооперативен съюз и КООП Маркет ЕООД. Още преди да влезем в Поцърненци моят спътник Стоян, шофьор и продавач на магазина, с когото вече Ви запознах, ми обяснява с усмивка че и в това село не само бабите и дядовците ще се зарадват на появата му. „Минаваме през центъра, но там ще спрем на връщане, първо ще се качим до махала Чифлика. Виждаш ли трите кучета на ъгъла? Всеки път им купувам по нещо. Сега от щастие ще замахат с опашки и ще ни подгонят“.
И докато чувам радостния лай, го разпитвам защо ще спира на някакъв си баир, където впоследствие се убеждавам, че при лоши атмосферни условия маневра е изключително трудна. – „Първоначално в Чифлика паркирах до Паметника на загиналите за родината. Помолиха да се качваме още 50 метра нагоре по уличката, че част от неколцината живущи имат двигателни проблеми. Водим се от кооперативните ценности да бъдем солидарни и да помагаме на всеки един клиент“, казва Стоян. Убеждавам се в това и на втората ни спирка – в самия център на Поцърненци. Там Стоян проявява загриженост не само към опашатите приятели. Тъкмо се готвим да отпътуваме към съседното село Прибой, когато към нас се забързва една баба: „Закъснях ли?“ – Стоян не изрича „да“, а с усмивка слиза и вдига наново страничния капак, за да открие щанда. За раздразнение и дума не може да става – усмивката на стискащата два хляба и бутилка олио благодарна възрастна жена никога не би го позволила.
В Прибой от пръв поглед ме грабват параклисът „Св. Петър“ и двата танка в центъра на селото, пред които мобилният магазин КООП спира. Напук на „гледащите“ към него оръдия и името на селцето, местните вече са изградили приятелски отношения със Стоян за двата месеца, в които подвижният кооперативен магазин ги посещава. „Тони, караш ли козунаци?“, почват с въпросите още с отварянето на витрината. Купуват ги още от първото им зареждане в магазина и не могат да се нахвалят с продукцията на откритата през март Пекарна КООП.
„Всеки ден правим курс донякъде с колегата Радо. Когато съм аз, питат къде е Радо, когато пък той продава, питат какво се случва с мен“, радостен е Стоян. От предното ни съвместно пътуване в Радомирския край знам, че двамата дават координатите на магазина на своите клиенти, в случай че желаят нещо, което го няма в обичайния асортимент или пък в повече от обичайните в магазина на колела количества. Убеждавам се в това на четвъртата ни спирка – Беланица, най-малкото по население измежду всичките 31 села в община Радомир. Клиентка тръгва с две бутилки минерална вода „Горна баня 1“ по 10 литра, които са поръчка по телефона.
В пределите на село Беланица влиза и махала „Кошарите“, която на 22 август 1991 г. се отделя като самостоятелно село. Мобилният магазин КООП спира в нея, до поредното красиво свято място – параклисът „Св. ап. Петър и Павел“. Чакат ни около 15 души, забелязвам и млади хора. След като си напазаруват най-необходимите стоки, идва ред и на веселата част. В съседната постойка се топли кана с вода. Една от жените се реди за втори път и купува разтворимо кафе за насъбралите се, предлага и на мен. 
Седналите баби пък винаги приветстват раздумката. „Някога турците от Беланица са имали кошари тук и оттам идва името на селото“, обяснява ми баба Елисавета. Сега в предела на село Кошарите влиза шестата и последна спирка за деня, към която се отправяме – махала Петрово. „Там традиционно клиентите се броят на пръстите на едната ръка. Последният път ме чакаше само една жена, като приятелски ми обясни поради какви причини другите обичайни клиенти отсъствали. Дори и за един човек спирам и отварям щанда“, казва Стоян.
.JPG)
А думите му ме карат да се замисля – колко ли малко е нужно, за да покажеш на някого, че е значим за света? Хората в тези по-малки населени места са изградили сплотени общности, за да улеснят тежкото всекидневие. И когато някой от традиционните клиенти на мобилния магазин КООП отсъства, другите от групичката обясняват липсата му, сякаш се чувстват засрамени от нея. Това поведение най-ясно показва колко значимо за тях е присъствието на мобилните магазини КООП и как за тях кооперативните служители са приятелите и в добро, и в нужда. И си спомням думите на гръцкия историк Тукидид – Ние придобиваме приятели не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива“. Така, както е във всяка кооперативна организация, която е запазила своя дух и мисия.
Репортаж на Мони ГЕОРГИЕВ
Дирекция „КООП медии и реклама“
