• Начало /
  • Новини /
  • 130 кооперативни следи - Първи занаятчийски кооперации

130 кооперативни следи - Първи занаятчийски кооперации

{posted_on} Nov 4, 2020 Новини

130 кооперативни следи - Първи занаятчийски кооперации

Уважаеми читатели, продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история". В статията ще Ви разкажем любопитни факти за първите занаятчийски кооперации, които доказват присъствието на кооперациите в живота на хората много отдавна. 

ЗАНАЯТЧИЙСКИ КООПЕРАЦИИ

За начало на занаятчийските кооперации в България се счита 1 октомври през далечната 1895 г., когато се основава първото работническото шивашко дружество "Напредък" в Габрово (през тази година се навършват 125  години от неговото създаване). По това време в Кюстендил е основано и първото българско обущарско дружество "Съединение", което започва своята дейност от 1 януари 1896 г. В уставите и на двете дружества са налице характеристиките на съвремената кооперация като: свободно членство, ръководство от управителен съвет и върховна власт на общото събрание на членовете. 

Работническото шивашко дружество „Напредък“ в Габрово

Въпросът за образуването на сдружението в Габрово се разглежда на няколко заседания на по-бедните занаятчии-шивачи и чак на 1 октомври 1895 г. дружеството е основано. Уставът е взет от образуваното преди това подобно сдружение на шивачите от град Дряново, което обаче не развива дейност. По-заможните шивачи от габровския регион предпочитат да работят самостоятелно и не подкрепят тази инициатива. Така, учредители на работническото шивашко дружество "Напредък" в Габрово стават едва 7 души. Първоначалната вноска на членовете е определена да бъде 200 лв., но по онова време тази сума е твърде висока за някои от по-бедните занаятчии, което спъва бъдещето разширяване на дружеството. Заради възникналите пречки около създаването на дружеството,  две години след своето основаване то има едва 10 членове, като всеки от тях участва в дружествения капитал с 400 лв. и получава 30  лв. месечно възнаграждение.

Българско обущарско дружество „Съединение“

Основаването на българско обущарско дружество "Съединение" в Кюстендил, подпомогнато от българския студент К. Свраков, който учи по това време в Германия. Той изготвя и устава на дружеството. Първоначалният членски вносна е 1000 лв.,факт, което говори красноречиво, че членовете му са от средите на по-състоятелните занаятчии.  "Съединение" започва дейността си само с 5 членове, но месечното им заплащане е 60 лв., като всеки от тях, при нужда, има право да изтегли от дружествената каса през годината общо до 200 лв., без лихва и без гаранция.

Устави на първите занаятчийски кооперации

Основната цел на двете кооперации е еднаква:

  • да съдействат за повишаване майсторството в занаята на своите членове;
  • да постигнат евтино производство;
  • да подпомагат членовете, които имат нужда и желаят да усъвършенстват знанията си, като им се отпускат стипендии за специализация в страната или в чужбина. 

Според уставите и на двете дружества, общото събрание решава приемането на нови членове, които са напълно равноправни. И в двете дружества се ползва наемна работна ръка, чираци и калфи, което до известна степен се дължи и на особеността на самите занаяти. В производството участват всички, дори и учредителите, а за всеки новопостъпващ член се изискват следните условия:

  • да бъде честен и да се ползва с добро име;
  • да е пълен майстор по занаята;
  • да внесе определена парична вноска.

В обущарското дружество "Съединение" са предоставени до известна степен права и на дружествените работници, които през 1897 г. наброяват 20 души. Освен участието им в редовните дружествени събрания и с това в управлението на дружествените работи, в устава се предвижда и създаване на пенсионна болнична каса, от която се ползват еднакво и членовете, и работниците. Срещу 5% удръжки от заплатите на дружествените членове и работниците, им се дава право на безплатна медицинска помощ, а така също и след 15 години прослужено време - право на пенсия (една трета от заплатата през последните три години). И двете дружества имат открити клонове в столицата - Габровското произвежда дрехи на ул. "Търговска",  а Кюстендилското представлява обущарска работилница и склад за обувки, намиращи се на бул. "Дондуков". Животът на тези две кооперации не продължава дълго. Оставени да се справят сами и без подкрепата на държавата, те прекратяват своята дейност. След неуспеха на първите занаятчийски кооперации следва период, в който не се учредяват такъв тип сдружения. Значително по-късно в България се появяват другите видове занаятчийски кооперации - за общи доставки и за общи преработки и продажби, с които ще Ви запознаем в следваща статия.