• Начало /
  • Новини /
  • 130 кооперативни следи - периодичен и непериодичен печат на кооперативна книжнина до Втората световна война

130 кооперативни следи - периодичен и непериодичен печат на кооперативна книжнина до Втората световна война

{posted_on} May 19, 2020 Новини

130 кооперативни следи - периодичен и непериодичен печат на кооперативна книжнина до Втората световна война

Уважаеми читатели, днес  в  рубриката  "130 кооперативни следи в българската история" ще Ви разкажем за първите издания, периодичния и непериодичния печат на кооперативната книжнина в България до Втората световна война, които имат огромно значение за развитието на кооперативното движение в България.

28. Първото издание, посветено на кооперативното дело

Непосредствено след навлизането на кооперативната идея в България през последните десетилетия на XIX в., се появяват и първите издания, в които се обсъждат въпросите за кооперативните сдружения, тяхната насоченост и полза за обществото. През 1888 г. в гр. Пловдив, Христо Г. Данов издава книгата "Съдружествата в Европа". Материалите за книгата са преведени от руски език и в нея за първи път се споменава думата "кооперация". В този ранен период книгата изиграва важна роля за запознаване на българската общественост и интелигенция със задачите и значението на кооперативното движение. Разпространението на кооперативната идея чрез печатни издания е подета и доразвита от периодичните издания на Българското земеделско дружество. През януари 1894 г. в гр. Сливен започва издаването на първия земеделски вестник "Орало", чийто инициатор и "редактор-стопанин" е Янко Забунов. Година по-късно "Орало" излиза като списание с подзаглавие "Илюстровано списание за земледелие и стопанство". В брой 14 от 1896 г. е публикувана първата българска статия "Кооперациите като най-добро средство против земеделската криза" с автор Петко Дичев. Това е първият материал в списанието, в който се разглежда въпросът за същността и значението на кооперациите и дава началото на редица статии за необходимостта от основаване и разпространение на кооперативните сдружения. Дейността на земеделските дружества и кооперации в България става основна тема в публикациите на списанието, а тиражът му достига 2500 екземпляра - голям успех за онова време. 

29. Кооперативната книжнина у нас от началото на ХХ век

Месечното списание "Взаимност" от 1908 година защитава идеята за кооперативно сдружаване и подготвя конгреса на земеделските кооперативни дружества, а по-късно прераства във в. "Кооператор" - от 1908 до 1935 г. През 1920 г. излиза вестник "Млад кооператор" като безплатно негово приложение. Поради големия интерес от втората година, то се превръща в редовна притурка, в която се поместват оригинални и преводни статии по кооперативно дело, разкази, четива из науката и живота, художествени илюстрации, вести и др. В  периодичните педагогически издания учители от цялата страна пишат за ползите и възпитателния ефект на кооперативното дело върху учениците, споделят за успехите и проблемите, дават примери с ученическите кооперации в Европа, като превеждат статии от чуждия кооперативен печат и черпят от техният опит. Самите ученически кооперации подемат инициативата да издават свои вестници и списания, списвани от самите ученици с подкрепата на учители, известни български писатели и поети, участващи активно в кооперативното движение. В годишниците на  търговските  училища, от началото на ХХ век, са представени първите теоретични текстове на кооперативното дело, които представляват сравнителен анализ между отделните кооперативни течения, преводи на водещи световни икономически теоретици и авторски материали на самите преподаватели, запленени от възможностите, които представя кооперативния бизнес модел. В годините след края на Първата световна война излизат книги посветени на кооперативното дело издадени от кооперативно издателство "Акация" ръководено по това време от Стилиян Кутинчев и отпечатани в печатницата на Армейския военно-издателски фонд. В същия период започва издаването на най-важните трудове, посветени на кооперациите на проф. Шарл Жид, сред които "Лекции по кооперативно дело". Отделни книги издава и Съюзът на популярните банки, които излизат в две поредици "Кооперативна просвета" и "Злободневни въпроси". В първата са публикувани текстове на известни теоретици на кооперативното дело в Европа, а втората отделни брошури, които разглеждат разглежда проблеми и практически въпроси на кооперативните банки. През този период започва да излиза библиотека "Кооперативна мисъл", учредена от Димитър Стоянов, служител в Българската земеделска банка и активен кооперативен деятел. В нея се публикуват преводни брошури и книги, както и текстове повлияни от така неречената "Нимска школа" в западно-европейската кооперативна литература. Кооперативна книжнина издават и Съюзът на производителните кооперации, Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество, Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса, както други кооперативни дружества и кооперативни деятели.

30. Съюзът на приятелите на кооперацията

През април на 1926  г.  се основава Съюзът на приятелите на кооперацията в България. В него участват видни кооперативни, обществени и културни дейци. Съюзът, действа в съгласие с Върховния кооперативен съвет, с Националния комитет на българската кооперация, с кооперативните съюзи и централи и всички други професионални и културни учреждения. Една от неговите задачи е да "организира кооперативна просвета, пропаганда и агитация". Неговият стремеж е кооперативното дело да се изучава във всички средни и висши учебни заведения, непрекъснато и последователно да се популяризират кооперативните идеи. Съвместно с други институти се организират курсове, кръжоци, семинари, конференции и др., посветени на кооперативните проблеми. Към съюза се създава журналистическа кооперативна секция, разкриват се бюро за разпространение на кооперативната книжнина, консултантски служби и пр. На съюзната конференция (1927 г.), на която присъстват представители и на кооперативните съюзи и централи, се приемат резолюции, в които се мотивира необходимостта от засилване на кооперативната просвета, популяризиране на кооперациите, отделяне на по-голямо внимание на кооперативния печат и кооперативната книжнина.

                                                                          

В същата година към съюза се създава библиотека "Българска кооперативна книжнина", която по-късно става кооперативно издателство със същото име. То съдейства за развитието на българската кооперативна мисъл чрез издаването на периодични и непериодични кооперативни издания и разпространява кооперативната книжнина. Печатни органи на съюза са в. "Кооперативна защита" и сп. "Кооперативно дело", който първоприемник е в. "Земя" Кооперативният   печат и книжнина имат изключително значение за развитието на кооперативното движение в България. Чрез силата на словото, българските кооперативни деятели, разпространяват навред кооперативната идея и принципи. До края на Втората световна война в страната излизат  106  вестника, 123 кооперативни  листове, 27 известия, 70 бюлетина и 60 списания с кооперативна тематика. Безспорен принос за издаването на кооперативната книжнина и утвърждаването на прогресивните традиции на българската кооперация имат неуморните кооперативните дейци, които периода 1920-1940 г. в България да бъде смятана за втората след Дания кооперативна страна в Европа.