Уважаеми читатели продължаваме рубриката "130 кооперативни следи в българската история", в която Ви запознаваме с любопитни факти от кооперативната история, които разказват за присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за ученическите кооперации в България до средата на миналия век.
24. Ученическите кооперации в България след Първата световна война
След края на Първата световна война в публикациите на пресата у нас, зачестяват примерите с европейските ученически кооперации, които успешно се справят с настъпилата следвоенна криза. Опитът на педагозите от Западна и Средна Европа за възстановяването на училищната дейност и грижата за децата чрез създаване на кооперативни дружества, служат за образец на българските учители. В рубриката "В чужбина" на списание "Педагогическа практика"се разказва за бързото разрастване на кооперативната идея сред френските учители и ученици. "По образеца на yченическите кооперации в Saint Jean-d'Augely през последните 10 години са създадени множество такива в цяла Франция. Те поддържат образцова училищна хигиена, купуват магически фенери, фонографи, кинематографи, yреждат класни и общи училищни библиотеки и читални, училищни музеи, лаборатории, работилници и градини, yстройват екскурзии и забави, помагат на бедни си другари c облекло, храна, дават помощи на болните за лекуване и заплащат издръжката на ония от тях, които отиват да възстановяват здравето си в летни колонии и т. н. До сега са основани повече от 4500 кооперативни дружества и техния брой всеки ден расте". Следвайки френският пример в началото на 20-те години на миналия век наред с успешните кооперативни гостилници на средните учебни заведения, в България се учредяват и множество училищни кооперации в основните училища, които заемат със задачата на доставят учебници и книжарски пособия на по-достъпни цени, оборудване на учебните стаи, организиране на читални, летни лагери, забави, болнични и спестовни каси. В тях ролята на учителите е насочваща и в помощ на родителите и възпитаници им, в чиито ръце е самото управление и контрол на дейността. През 1921 г. Висшият учебен съвет при Министерство на народното просвещение решава тези учителско-родителски кооперации да се прибавят към списъка на сдруженията, позволени от правилника, което дава допълнителен тласък за развитието на ученическите кооперации.
25. Борба за достъпни учебници
В началото на 1921 г. едно от дружествата станало популярно с успешната си дейност и бързо разрастване, е това в Трета прогимназия "Граф Игнатиев" в София. То е основано предимно за да урежда доставките на учебници и тетрадки, да осигурява облекло, закуска и медицинска помощ. Набира средствата си главно от дялове на кооператорите, от фондове и от печалби и се състои от два вида член-кооператори - родителите, като действителни, и учителите като спомагателни. Положителният баланс от стопанската дейност стимулира ръководството да открие книжарница и ученическа трапезария.
Успехът на учителско-родителската кооперация в Трета прогимназия намира отзвук и в други столични училища. Дружества със сходна дейност се основават при прогимназиите "Г. С. Раковски" и "Тодор Минков", в Първа и Втора девически гимназии. Разликата с кооперацията в училище "Граф Игнатиев" е участието на учениците в работата на книжарниците и сравнително ниските цени, на които се продават учебните пособия. През 1923 г. под влиянието и подкрепата на кооперация "Солидарност" в Търговската гимназия в гр. Свищов се учредява ученическа книжарска кооперация "Подем", която в началото доставя учебниците чрез търг сред местните книжари и печатари, а по-късно от фирмите вносители. Две години по-късно в гр. Свищов е основана и ученическа болнична каса, която освен прегледите и болничния престой, организира и летни колонии за учениците през ваканцията. През март 1925 г. в Ловеч се учредява учителско-родителската кооперация "Зора", която бързо се разраства и действа в района на цялата Ловешка околия. Създадена от необходимостта да се справят с трудностите, които изпитват родители, учители и ученици при доставката на учебници и учебни пособия, тя успява да организира ученически трапезарии и детски летни лагери. Особеното в нейното управление е, че в нея могат да членуват учители, родители, общински управления, кооперации и учителски сдружения.
26. Първите кооперативни читални
Станалите особено популярни сред младежите кооперативни гостилници и книжарници, както и успешните им стопански операции при общите доставки и продажби водещи до регулиране на цените, предизвикват острата реакция на търговското съсловие срещу кооперативните дружества. След дългогодишния и силен натиск на Търговския съюз, през април 1928 г. Министерство на народното просвещение забранява дейността им. Заради острата реакция на обществеността и настъпилата икономическа криза година по- късно, тази забрана остава неприложима на практика и бързо е преодоляна. След кратък застой в началото на 30-те години кооперативните прояви сред ученическата младеж отново се възраждат с моралната подкрепа на училищните управи и финансовата помощ на кооперативните деятели. "Ако ви се случи да прегледате годишния отчет на една кооперативна централа, например в Англия, вие ще видите, че тук икономика и просвета вървят неразделно" - пише учителят Калчо Минев от село Лъжене в статията "Стопански и морален отчет на ученическите кооперации" - "Там кооперациите се надпреварват в културно-просветните си инициативи и никога не ги отделят от стопанските".
През януари 1933 г. се открива първата кооперативната читалня в начално училище "Георги Бенковски" в София. До януари на другата година са открити още три столични читални - "Неофит Рилски", "П. К. Яворов" и "Христо Г. Данов". Те се намират под прекия надзор на учителските съвети и на културно-просветния комитет при съответната популярна банка, която е осигурила първоначалния капитал за закупуване на книги. Настоятелствата събират от учениците по един лев месечен членски внос и го внасят в спестовни влогове на името на ученическите кооперации. Специално разработен правилник урежда организацията им и начина на функциониране.
27. Обединението поражда успех
Под натиска на кооперативната общественост и на учителското съсловие Министерство на народното просвещение излиза със специално окръжно постановление № 8301 от 25 септември 1935 г., в което се узаконява създаването на ученически кооперации и се утвърждава типов устав за тези в основните училища, който опростява процедурата и служи като ръководство при основаването им. Институционалната подкрепа и регламентация на ученическите кооперации стимулира бързото увеличаване на техния брой. "Нито сухите догми на етиката, нито добрите и постоянни съвети на учителите могат да постигнат целта си, напразни и отекчителни ще бъдат дългите поуки за скромност, нравственост, трезвеност и всички други добродетели, ако не дадем възможност на децата да разберат това, било чрез личния пример на учителя-възпитател, било чрез участието им в детското ученическо сдружение, наречено ученическа кооперация." - пише редактора на в. Кооперативно знаме Мила Коджабашева. Така само две години по-късно, ученическите кооперации от 522 стигат до 700 в цялата страна. Много от тях започват строежите на свои кооперативни домове.
През 1937 г. кооперация "Съгласие" на Търговската гимназия в гр. Пловдив открива своя дом, в който се помещават кухня, гостилница, складове, зала за танци и занималня. След като открива собствена фурна и за четирите си гостилници най-известното ученическо дружество "Солидарност" в Свищов, построява своя кооперативната сграда през 1939 г. Много от ученическите кооперации започват да издават свои вестници и списания. Повечето са в минимален тираж от няколко бройки и дори писани на ръка, но в някои от тях сътрудничат известни български поети и писатели като Ангел Каралийчев, Орлин Василев, Иван Василев, Никола Ракитин. Бурното развитие на ученическите кооперации засилва интереса на педагогически и кооперативни дейци към тях. Правят се предложения да се намалят учебните часове по някои предмети в основните училища и да се въведе нова учебна дисциплина "Кооперативно дело", която да продължи да се изучава във всички класове на реалните гимназии, педагогическите и земеделските училища и духовните семинарии. Според историка д-р Александър Мирков, въпреки институционалната подкрепа до на чалото на Втората световна война, ученическите кооперации "нямат самостоятелен статут и липсва ръководен център, който да координира тяхната работа". Това води до постепенно спиране на дейността им в последвалите трудни години на войната.
