Уважаеми читатели, днес в рубриката „130 кооперативни следи в българската история“ ще Ви представим приемането на първите законови уредби след Освобождението и отражението им върху кооперативните организации в България. В следващ брой ще Ви запознаем и с първият Закон за кооперациите (1907 г.) и неговото развитие през годините
42. Кооперативното движение и Търновската конституция
До момента на приемането на Търновската конституция (16 април 1879 г.) сдружаването у нас се е възприемало като естествено продължение на традицията на задружен труд и взаимопомощ, особено в периоди на криза и преодоляването на различните изпитания. Едни от първите сдружения у нас са еснафските организации, къшлата, градинарските тайфи, дюлгерските тайфи и тези за „развиване на просветна дейност и взаимопомощ“. В „Кратка история на кооперацията“ (1939 г.) Борис Магаров пише, че сдружението „е начин за оцеляване на населението, чрез влагането на съвместни усилия в извършването на определена работа“. С развитието на икономиката се появява и нуждата сдруженията да бъдат признати от закона като юридически лица. По време на разискванията в Учредителното събрание от 27 март 1879 г. за Търновската конституция е внесено предложение за създаване на нова разпоредба, която да защити правото на сдружаване, като за пример е даден текст от белгийската конституция. Така в Търновската конституция е приет чл. 83, който гласи: „Българските граждани имат право да съставляват дружества без всякакво предварително разрешение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавния и обществен порядък, на религията и добрите нрави”. На практика този член е законовата предпоставка, въз основа на която започват да се образуват кооперативни сдружения, за които няма отделен закон.
През 1881 г. в с. Русаля, Търновски окръг е основано дружество „Прогрес“, което събира членския си внос в натура, членовете му обработват колективно земята си и правят първи опит да доставят потребителни стоки за отглеждане на буби. Шест години по-късно в с. Килифарево селските стопани организират „Райфайзенова каса“. Ето защо, когато излизат първите статии представящи кооперацията, кооперативните идеи, ценности и принципи, „българинът възприема охотно тая идея и посвещава големи усилия на нейното реализиране”, както пише Борис Магаров. Един от първите защитници за образуването на кооперативни съдружия е „бившият секретар на Светия Синод Стефан Костов, който чрез обстоен анализ на икономическата обстановка в страната изтъква „предимствата и ползите от кооперативните сдружения“ публикувано като допълнение в книгата „Съдружествата в Европа“ през 1888 г. През същата година кабинетът на Стефан Стамболов излиза с Постановление, с което се определя, че всяко дружество е юридическо лице, щом като е съставено, без да се иска утвърждаването му. Две години по-късно, през 1890 г. в село Мирково е учредено Мирковското взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“, като поставя началото на организираното коопериране в България и учредяването на кооперациите като самостоятелни юридически лица. Позовавайки се на това Постановлението от 1888 г. и чл.83 на Търновската конституция до приемане на първия български Закон за кооперативните сдружавания са учредени множество потребителни, земеделски и кредитни кооперации.
43. Търговският закон от 1897 г. - първа законова уредба за кооперациите
В периода до 1897 г. е учредено потребително дружество на сливенските текстилци, вече действат дружество „Братство“ в с. Голяма Желязна, което открива „Икономическа каса (кооперация)“ и снабдява членовете си със стоки от първа необходимост, както и още десетки спестовни дружества в Ломско окръжие, Шуменски окръг, Свищовска околия и т.н. Поради напредъка на обществения ни живот и бързото икономическо развитие след Освобождението, както и възникването на нови форми в търговията, непознати на турския търговски закон, който все още действа в България до 1897 г., започва да се усеща осезателно потребността от нов закон, който да отговаря на икономическите нуждиди на страната.
През 1894 г. започва изработването на проект за нов търговски закон, от тогавашния член на Софийския апелативен съд д-р Милан Шишманов. Първият български търговски закон се е състоял от 833 члена заети от унгарския и румънския търговски закони и е обнародван в брой 114 на Държавен вестник от 29 май 1897 г.
В първите години, след приемането на търговския закон са създадени потребителна кооперация „Хляб“ (1898 г.), кооперативно дружество „Работник“(1899 г.), потребително дружество „Съгласие“ (1900 г.) и още десетки потребителни дружества.
Според Търговският закон (1897 г. ) видовете кооперативни дружества, “могат да бъдат дружества за аванс и откриване на кредит; дружества, съставени за задружно купуване на сурова материя, за поддържане на общи складове или за задружно произвеждане и търговска сделка; дружества за потребление; дружества за построяване здания за живеене, взаимни застрахователни дружества, спестовни дружества“. Кооперативното дружество се счита учредено, когато е изработен уставът на дружеството и след вписването му в търговския регистър към окръжния съд и преди обнародването му в Държавен вестник.
Съгласно чл. 239 на Търговския закон, кооперацията е „дружество, съставено от неопределен брой членове, което се учредява с цел, щото чрез задружно търгуване, или пък върху основа на взаимност, да се даде подтик на кредита, индустрията или на земеделието”. От този член става ясно, че кооперациите не са създадени с цел печалба, а притежават и едно допълнително качество – „да участват в социалния разтеж на населението и развитието на културата, на занаята чрез въвеждането на иновационни практики и използването на световните достижения в дадената област“.
За разлика от търговските дружества, където е задължително жената да има „изричното или мълчаливо съгласие на своя съпруг“, за да извършва търговска дейност, в кооперациите „лице от женски пол, може да бъде член на кооперативното дружество, без да е необходимо съгласието на брачния ѝ партньор“. Законът не ограничава и участието на чужденци в кооперативните дружества за разлика от търговските.
Възможността за участие на жени и чужденци в учредяването на кооперация, хуманната и обществена страна на кооперативния бизнес модел са единствените разлики, които търговския закон прави между кооперативните и търговските дружества, но в останалите положения се прилагат общите правила. През 1902 г България става член на Международния кооперативен алианс, което свидетелства за бързото развитие на кооперативното движение. Този кооперативен подем, прави все по-осезателна необходимостта от юридическо определение на понятието кооперация и от отделен закон, който ясно и категорично да открои разликите между кооперативните и търговските дружества.
