• Начало /
  • Новини /
  • 130 кооперативни следи - Кооперативните закони от 1948 и 1953 г.

130 кооперативни следи - Кооперативните закони от 1948 и 1953 г.

{posted_on} Jun 25, 2020 Новини

130 кооперативни следи - Кооперативните закони от 1948 и 1953 г.

Уважаеми читатели, днес в рубриката „130 кооперативни следи в българската история“ ще Ви запознаем с първия Закон за кооперациите от началото на 19 век, кооперативните закони от 1948 и 1953 години. 

43. Първият български кооперативен закон

Първият в света Закон за кооперациите е приет през 1868 г. в Германия. Първият самостоятелен кооперативен закон у нас е разработен на основата на унгарския. Негово копие е донесено от представителите на кооперация ”Братски труд”
гр. София Асен Иванов и Христо Чакалов, които са българските делегати на конгреса на Международния кооперативен алианс, проведен през 1904 г. в Будапеща. След завръщането си в България те започват работа по изготвянето на български законопроект за кооперациите, който става факт през 1907 г. - пет години след като България се приобщава към световното кооперативно движение като член на Международния кооперативен алианс.

В чл. 1 от Закона за кооперативните сдружения за първи път се дава юридическо определение на понятието кооперация, което гласи: „Кооперативно сдружаване, в смисъл на настоящия закон, е всяко дружество, съставено от неопределено число членове, което се учредява с цел, щото чрез задружно извършване на работите или чрез взаимността да развие икономичните интереси на членовете си и да даде подтик на кредита, на земеделието, на индустрията и занаятите”.

С тази разпоредба се постига разширяване на обема на извършваната дейност от кооперативните сдружения. Към тях се причисляват „сдружаванията за: аванси и откриване на кредит; за задружно купуване на сурови материали, на инструменти за работа, както и необходимите домашни и за селското стопанство предмети; такива, съставени за задружно употребление на земеделски и индустриални машини и други оръдия на производството, за доставяне на породист добитък и пр.; за задружна продажба на земеделски и индустриални произведения и за поддържане на общи складове; за общо произвеждане и фабрикуване; за построяване за живеене; за взаимни застраховки“.

Законът за кооперативните сдружения изиграва ролята на мощен правен стимул за развитие на кооперативното движение в България и служи като основа за разработване на следващите нормативни актове, регулиращи бурния процес на учредяване на кооперации в началото на ХХ век.

44. Закон за кооперациите след Втората световна война

През 1948 г. се приема нов закон под наименованието Закон за кооперациите. Новият закон е различен от закона от 1907 г., защото регулира кооперативната материя в условията на преход към ново социалистическо общество и въвежда разрешителен режим за учредяване на кооперациите. Най-специфичното в Закона за кооперациите от 1948 г. е, че за учредяване на кооперация се иска съгласие на Съвета за кооперациите при Министерски съвет, който от своя страна дава такова съгласие след съгласуване с Централния кооперативен съюз и съответното министерство според вида на кооперацията, за ТКЗС от Министерство на земеделието, за кредитна кооперация от Българска народна банка, за потребителна кооперация от Министерството на вътрешната търговия и т.н.