Кооперативно розоварене в България /част 2/

{posted_on} Jan 27, 2021 Новини

Кооперативно розоварене в България /част 2/

 

71. Възходът на кооперативното розопроизводство

Доброто развитие на кооперативното розоварене в началото на 20 век се отразява положително върху отглеждането на розовата култура в цяла България. Само за две години (от 1928 до 1930 г.) добивът на розов цвят нараства с 63%, а кооперациите ежегодно увеличават своята производствена дейност. В този период, с помощта на Българската народна банка, се организират всички розопроизводителни селища и се модернизират кооперативните розоварни.

В края на 1933 г. броят на кооперациите в областта на розовареното достига 64, от които 24 в региона на Карловско, 10 в Казанлъшко, 7 в Брезнишко, 5 в Чирпанско, 4 в Старозагорско, 2 в Новозагорско и по няколко в Голямоконарско, Панагюрско и в Пещерско. Дестилираното количество розов цвят, произведено от кооперациите, също бележи бързо и постоянно нарастване. Кооперативните розоварни увеличават своя дял в националното производството от 12% (през 1930 г.) на 98% (през 1933 г.), а самостоятелно работещите розопроизводителите намаляват своето участие от 12% (през 1930 г.) до 3-4% (през 1934 г.).

Земеделските кредитни кооперации, подпомагани с кредити от БЗБ , започват да инвестират значителни средства за преустройствои усъвършенстване на съществуващите розоварни, което предизвиква нов възход на кооперативното розоварене.Така например, гюлпаните 1 са заместени от  специални „флорентински съдове“. Особено важно е, че се запазва прилаганата в гюлпанитетехнология, умело комбинирана с новата апаратура. Цената на розовия цвят се стабилизира и това стимулира розопроизводителите да увеличават неговия добив.

В резултат на това във все повече села се образуват кооперации за преработка на розов цвят и се пристъпва към строителство на голям брой кооперативни розоварни инсталации. Започва и научноизследователска работа. Опитната станция в гр. Казанлък прераства в Институт по розата. Основната научно-изследователска дейност е свързана със селекцията, сортоподдържане, размножаване, агротехника, растителна защита на етеричномаслени култури и по-точно на розата. Добиването на качествен розов цвят е гаранция за качеството на розовото масло. Чистотата /качеството/ на маслото и търговията с него се контролират от държавата и се подпомагат от Българска земеделска банка.

 

72.  Трудности и изпитания пред кооперативните розопроизводители

В същото време, условията за пласмент на българско розово масло на международния пазар се влошават значително. Това принуждава БЗБ да съхранява розовото масло от 3-4 годишни реколти, което в края на 1934 г. ангажира 61 милиона лева в налично масло. С тази мярка банката спомага по-лесно да се премине през стопанската криза и изчаква по-благоприятни условия за продажба на произведеното количество. Без тази мярка кооперациите не биха могли да запазят интересите на розопроизводителите и да спасят ценната култура.

За съжаление, през следващите години кооперативното розоварене продължава да среща трудности и не бележи особен напредък. Значима роля в този процес играят няколко големи търговци и индустриалци, които правят опити да компрометират в чужбина произведеното от кооперациите розово масло. Освен редица некоректни и непочтени похвати, те решават да саботират розоваренето от реколта 1933 г., като очакват, че кооперациите и БЗБ няма да се справят с цялата реколта. Някои от тях дори изпращат писма до агентите си в чужбина, с молба да не купуват предлаганото им от БЗБ розово масло. Едновременно с това започва производството на конкрет 2, чиито добив и преработка са по-евтини и в по-големи количества в сравнение с розовото масло.

Отрицателно влияние върху развитието на кооперативното розоварене оказват и силните колебания на цените на розовото масло на световния пазар. За времето от 1930 г. до 1934 г. те спадат около 4 пъти. Ако през 1930 г. цената на килограм розово масло е 90-100 000 лв., то през 1934 г. тя спада на 25-28 000 лв., за да достигне през 1935-1937 г. до 24 500 лв. Въпреки тези неблагоприятни обстоятелства, с подкрепа на самите производители, кооперативното розоварене продължа да се развива и да отстоява позициите си още дълго време.

 

Интересно:

 Репутацията на продукта „Българско розово масло“ е изграждана в течение на столетия и е част от културното наследство на българския народ, символ и визитна картичка на България. Редица литературни източници сочат, че маслодайната роза била пренесена в Европа от Близкия и Средния изток още през средновековието (ХII и ХIII в.). По време на кръстоносните походи рицарят граф Брюйе донесъл в европейските земи от околностите на Дамаск, Сирия, известната “Роза Дамасцена Мили”. Започнали да я отглеждат и й дали името Роза Дамасцена в чест на името на града, от който е донесена. Точно тази роза намерила най-подходящи условия за виреене в Подбалканската долина на България. Така регионът на Розовата долина в България става известен с ухайните си розови цветове в целия свят.

 

1 гюлпан – съд, в който се вари розов цвят

2 конкрет – екстракт от цвета на червената роза

 

КООП „Медии и реклама“