• Начало /
  • Новини /
  • КООП „Обнова“ – гордостта на с. Черни Осъм, навърши век

КООП „Обнова“ – гордостта на с. Черни Осъм, навърши век

{posted_on} Oct 21, 2022 Новини

КООП „Обнова“ – гордостта на с. Черни Осъм, навърши век

На пръв поглед изглежда невъзможно едно малко планинско село да създаде свое голямо предприятие – фирма с размах, която 100 години да е фактор в икономиката в района и да е свързано с всичко, което е значимо за жителите му – поминък, социални придобивки, всестранно развитие на селището. Още повече, че предприятието е дело на хората от троянското село Черни Осъм, кооперативно, изцяло с местни сили – ръководители и работници, капитал, суровина, идеи, перспективи.

И със сигурност не му е било лесно през този негов бурен век – създава се на 22 октомври 1922 г., във времето на прохождащата индустриализация в страната, преживява промените след 1944 г., одържавяване, планова икономика, социализъм и демократични промени, печели битката за възстановяване на собствеността през 1994 г., „финтира“ капаните на новата пазарна икономика, а в днешните времена на глобализация и световна конкуренция бори успешно и усложненията, породени от няколкото застъпващи кризи – енергийни, ресурсни, икономически.

Затова днес черноосъмци и тяхната гордост – КООП „Обнова“, уверено посрещат всяко предизвикателство, уповаващи се на своята богата история. КООП „Обнова“ е не само сериозно стопанско начинание, икономика, работа, заплати, инвестиции, но и още нещо – кауза, която през годините е подкрепяла други черноосъмски такива – читалищната дейност, училището за планински водачи, известния Природонаучен музей, инициативите на кметството, местните празници и обичаи.

Романтичната история на КООП „Обнова“ започва през далечната 1922 г. В селцето, разположено в шепите на Балкана – раят за местните, създаван от различните вековни дървета, става терен на посегателства. Будните жители на Черни Осъм не търпят мълчаливо и намират изход и се противопоставят като създават кооперация. Наричат я „Трудова горска производителна кооперация (ТГПК) – Амбарица“, която става член на Горския кооперативен съюз – София. Месеци по-късно се преименува на ТГПК „Бук“.

Произвеждат се различни предмети за селския бит – тавански греди, лопати за веене на зърнени храни, кринчета, косила, топоришки, стоборки, хомоти и пр., като изделията се пласират в полските райони, най-често чрез натурална размяна срещу зърнени храни.

По време на световната икономическа криза (1929-1933 г.) кооперацията търси нови пътища, за да продължи съществуването си. Решава се дейността да се разшири, като се преименува на Кредитна кооперация „Обнова“.

Истински прелом настъпва, когато кооперацията започва да изгражда собствена дъскорезно-амбалажна фабрика. Открива се потребителен магазин със справедливи за кооператорите цени, членовете на кооперацията растат.

През 1934 г. се разкрива временна работилница за амбалаж, предимно щайги за грозде. Строителството на амбалажната фабрика в местността Зли дол започва през есента на 1935 г. и през пролетта на 1936 г. се завършва. Започва производството на дъски, щайги, пулпови бурета, обикновени и луксозни столове. Закупуват се две локомобилни парни машини.

През 1936 г. сдружението отново променя името си, на ТГПК „Обнова“. Следващата крачка в развитието ѝ е изграждането на фабрика за шперплат.

Необходимите машини се закупуват от Германия през 1938 г. Сключва се сделка за доставка на шел, марка „Ролер“, 12-етажна хидравлична преса „Симпел-Кампф“, лепилонаносвачка и двойнообрязващ циркуляр.

Фабриката започва работа на 1 септември 1939 г. По производство на сухолепен шперплат тя е първа на Балканите и осма в Европа. От огромната печалба от 1942 г. се заделят средства за училището в Черни Осъм за изплащане на кинопрожекторен апарат и построяване на нова сграда за учебното заведение.

Кооперацията отправя молба към водния синдикат в Троян за снабдяване с електроенергия за задвижване на машините, но среща отказ. Тогава ръководството на фабриката решава да построи собствена електроцентрала. Издига сградата и доставя от Германия необходимите машини. На 6 май, Гергьовден, 1939 г. селото отпразнува пускането на електроцентралата. Произведеният ток се ползва не само за производствените нужди на кооперацията, но и за осветление на Черни Осъм.

През 1947 г. организацията се преименува на Всестранна кооперация „Обнова“. Индустриалният отдел преминава на двойно подчинение – на Централния кооперативен съюз и Държавното индустриално обединение „Дървообработваща индустрия“ гр. София. Наред с функциониращите два магазина се изграждат нови – в махала Стойновска и в къщата на Иван Пенчев, открива се и магазин за плодове и зеленчуци. Организира се събиране на държавни доставки от селскостопански произведения, зърнени храни, вълна, с ланина, плодове, картофи, мед и др. В местността Кряковец се изгражда кооперативна мандра, в която се произвеждат сирене, кашкавал, извара. Особено голямо значение за черноосъмци има построяването на Кооперативния дом в центъра на селото – градежът започва през 1947 г. и бива завършен чак през 1961 г., но резултатът е впечатляващ – Домът е най-представителната и внушителна сграда в селото. В него се настаняват помещение за боза, магазин за фураж, железария, по-късно – смесен магазин и ресторант.

През 1952 г. индустриалният отдел се одържавява под името Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Обнова“. След национализирането на фабриката кооперацията сменя името си на Потребителна кооперация (ПК) „Обнова“ и дейността се насочва към търговското обслужване на хората в селото.

През 1953 г. ПК „Обнова“ има шест смесени магазина, два ресторанта и една сладкарница. През годините към построеното се добавят нова фурна, търговска сграда в махала Стойновска, павилион при Троянския манастир, лятна градина към един от ресторантите, кооперативна лавка в ДИП „Обнова“, търговска сграда в местността Смесите, ресторант с лятна градина в местността Върбака, сгради за сладкарница и здравна служба.

През 1967 г. ДИП „Обнова“, ДИП „Обединение“ с. Орешак и ДИП „Юмрукчал“ с. Ново село се обединяват в Държавен дървообработващ завод (ДДЗ) „Обнова“.

През 1972 г. се създава Районна потребителна кооперация „Стара планина“ с център Троян и ПК „ Обнова“ е влята в нея, което предизвиква сериозно обществено негодувание у черноосъмци. Промяната се отразява зле на селото – изкупуването остава на заден план, производството на хляб, боза и сушени сливи е изоставено.

Промените след 1989 г. дават възможност на местните да работят за отделянето на черноосъмската кооперация от РПК „Стара Планина“. Основан е инициативен комитет, ползващ подкрепата на Кооперативен съюз (КС) Ловеч. Мисията е успешна, а самостоятелната кооперация избира името Производителна кооперация „Обнова“.

Следващата и по-трудна битка е фабрика „Обнова“ да се върне на кооперацията. Тогавашното ръководство на държавното предприятие оказва сериозна съпротива. На 26 октомври 1992 г. министърът на промишлеността издава заповед за връщането, но започват мъките по подписване на приемо-предавателния протокол. С подкрепата на ЦКС, КС Ловеч, прокуратурата и областния управител, на 1 май 1994 г. протоколът е подписан. Кооперация „Обнова“ трябва да заплати одържавеното имущество с всички подобрения в срок от 5 години.

В първите години след възстановяването собствеността върху фабриката „Обнова“ търси нови партньори на вътрешния и международния пазар. Кооперацията развива дейност чрез 5 магазина, сладкарница и хлебопроизводство. В края на 90-те години е взето решение част от служителите на завода да се хранят на половин цена в работническия стол, а тези в по-тежко социално положение – безплатно. В предприятието се поддържа здравен пункт, заделят се средства за поевтиняване на храната в училището, за здравната служба в Черни Осъм, за детската градина и читалището.

В първите години на XXI век настъпват подобрения в техниката и технологията на фабриката. Увеличава се дяловият капитал. Взети са мерки за промени във вида на фабриката.

През 2014 г. се възстановява работата на мебелния цех с производство на столове. Кооперацията продължава да подпомага общественозначими дейности в селото, местните училище, читалище, детска градина.

Въпреки предизвикателствата, породени от COVID-19, „Обнова“ успява да се задържи на пазара, като запази високи икономически показатели и да направи необходимата инвестиции в модерен парен котел. Ръководството, начело с Владислав Кардашимов счита, че правилният избор за развитие на кооперацията е в разработването на изделия от по-висок клас и с по-висока продажна цена.

Към 30 септември 2022 г. КООП „Обнова“ има 223-ма член-кооператори и осигурява работа на 140 души. Кооперацията е на 3-то място сред кооперативните организации с най-голям обем на общите приходи в системата на ЦКС за 2021 г., първа сред кооперативните организации с най-голям обем приходи от нехранителна промишленост за годината, на 10-о място сред кооперациите по обем на общите приходи за 2021 г. и на 23-то място в комплексното класиране на кооперациите в системата на ЦКС за изминалата година.

По случай 100-годишнината от нейното основаване и дългогодишна дейност в полза на член-кооператорите ЦКС награди КООП „Обнова“ с „Пластика КООП“. За принос в развитието на кооперацията и по случай вековната годишнина от създаването ѝ ЦКС удостои със „Знак за заслуги към кооперативното движение“ председателя на КООП „Обнова“ Владислав Кардашимов.

„Няма хубаво дело в Черни Осъм, което да не е получило подкрепата на кооперация „Обнова“ – така е било в миналото, така е и днес, ще бъде така и занапред. Независимо кой ще бъде начело на кооперацията утре и кой ще работи тук, винаги хората трябва да следват примера на първите, да работят заедно, да се ръководят от основната цел, заради която КООП „Обнова“ се създава – да има поминък в Черни Осъм“, завършва председателят на КООП „Обнова“ Владислав Кардашимов.

 

Дирекция „Кооперативна политика“