Биологичното земеделие е метод на селскостопанско производство, който цели да осигури на потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли.
За да постигне това, биологичното земеделие разчита на набор от цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения, близък до природата начин.
Типични практики на биологичното земеделие са:
- Торене с органични торове;
- Прилагане на балансирани сеитбообращения;
- Растителна защита с естествени растителни екстракти и средства.
Торене с органични торове. Целта на това торене е да се увеличи количеството на хумуса в почвата, като се стимулира микробиологичната й активност и плодородие чрез: оборски тор, биотор от калифорнийски червеи, компостиране на органични отпадъци, зелено торене, мулчиране, дървесна пепел, тор от коприва, често окопаване и др.
Прилагане на балансирани сеитбообръщения. Научно е доказано, че съществува взаимовръзка между торенето и сеитбообръщението. Така например, дадено няколкогодишно сеитбообръщение може да започне с внасяне на оборски тор, компост или зелено торене и след това се отглеждат растенията, които имат най-големи изисквания към торенето. Впоследствие следват култури от другите групи с по-малко изисквания. Накрая се завършва с културите, имащи най-малки изисквания към торенето. По този начин се осигурява най-оптималното използване на хранителните вещества.
Отглеждането на бобови култури е от изключителна важност за правилните сеитбообръщения. Те имат възможността да фиксират атмосферния азот с помощта на т.нар. грудкови бактерии, които живеят в симбиоза с корените им, така че след бобова култура спокойно може да се засее култура, принадлежаща към първата група, защото почвата ще е обогатена с азот.
Средства за растителна защита. При биоземеделието се набляга на естественото стимулиране на растенията, отглеждане на полезните насекоми и животни, изграждане на цветни ивици и растителна защита с естествени растителни екстракти и средства.
За да се гарантира, че производството на биологични продукти се осъществява в съответствие с изискванията, заложени в нормативните документи на Европейския съюз относно биологичното производство, дейностите на всички етапи от производството, обработката и разпространението на биологични продукти, следва да бъдат подчинени на система за контрол, определена и управлявана в съответствие с разпоредбите, заложени в Регламент (ЕО) № 834/2007. Контролът се осъществява от сертифициращи организации. Те от своя страна извършват независим контрол и сертификация за биологично производство съгласно изискванията на:
- Наредба № 22 от 04.07.2001 г. за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях;
- Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикиране на биологични продукти, отменящ Регламент (ЕИО) № 2092/91.
В Наредба № 22 е регламентирано, че правилата за биологично производство на растения и растителни продукти трябва да се прилагат най-малко две години преди засяването на съответната култура, а за многогодишните растения, с изключение на ливадите - най-малко три години преди първата реколта.
Периодът се означава като преходен период към биологично производство на растения и растителни продукти. Срокът на преходния период гарантира, че при изтичането му в почвата или в растенията няма да има остатъчни количества от разпадането на съответния продукт за растителна защита.
Всеки производител, който въвежда биологично производство, разработва и представя на контролния орган план за преход. Планът задължително съответства на изискванията за биологично производство за съответния растителен вид, установени в Наредба № 22.
След изтичането на преходния период стопанството навлиза в етапа биологично производство и получава сертификат на биологичен производител.
Сертификатът е свързан с изпълнението на специфични правила на работа и изисквания към воденето на документацията, съпровождаща биологичното производство, преработка и продажба, които се следят стриктно от контролния орган. Етикирането на биопродуктите също става под контрола на този орган.
От 1 юли 2012 г. логото на ЕС за биологичните продукти е задължително за всички предварително пакетирани биологични хранителни продукти, произведени в държавите от ЕС и отговарящи на необходимите стандарти.
Маркировката остава незадължителна за неопакованите и вносните биологични продукти. Запазва се възможността да се поставят и частни, регионални или национални знаци наред със знака на ЕС.
Биологичното земеделие и другите интегрирани агроекологични дейности са конкретни практики за устойчиво развитие на селските райони в България и на страната като цяло. За неговото финансиране може да се използва Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) и по точно Ос 2 "Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони" от ПРСР, свързана с развитието на селскостопански методи, целящи опазване и съхранение на околната среда, подпомагане на производителите от необлагодетелстваните райони и постигане на европейските приоритети в тази сфера. Основно място заема мярка „Агроекологични плащания" и подмярка „Биологично земеделие".
Агроекологичните плащания се отпускат на земеделски стопани, които на доброволен принцип поемат агроекологични ангажименти, свързани с изпълнението на агроекологични дейности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни.
Минималният размер на ползваната площ за подпомагане е 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0,1 ха. Допустимо е изключение относно размера на ползваната площ в случаите когато се отнася за култивирани гъби, оранжерийни площи, посевен и посадъчен материал - 0,1 ха.
Плащанията, базирани на използваната земеделска земя са на база на одобрената площ, върху която се извършват агроекологични дейности.
Годишният размер на агроекологичните плащания за биологично земеделие е между 120 и 613 евро/ха в зависимост от културите. Плащания за поддържане на характеристики на ландшафта е 156 евро/ха.
Годишният размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите е от 40 до 324 евро/ха в зависимост от поетия ангажимент.
По отношение на дейностите в областта на традиционно
животновъдство сумите варират между 151 евро и 200 евро на животинска единица.
При комбиниране на дейности максималният размер на финансовата помощ се определя в границите на допустимите размери, посочени в приложението на Регламент 1698/2005. За едногодишни култури максималният размер на подпомагането е до 600 евро/ха, за многогодишни култури - до 900 евро/ха, за друг начин на земеползване - до 450 евро/ха, а за застрашени от изчезване местни породи - до 200 евро на животно.
