В днешната статия ще Ви разкажем повече за зараждането на потребителните кооперации в България.
14. Уроците на голямата депресия
Икономическата криза в началото на 30-те години на миналия век, започнала с "краха на Уолстрийт", оказва разрушителни последствия върху икономиката в целия свят. Тази криза, смятана за най-тежкия траен спад в промишленото производство и производителност за последния век и половина. се отразява във всички сфери на живот в България, включително и на кооперативното движение, което претърпява сериозни трудности и загуби. Зависимостта от международния финансов капитал и слаборазвитото селско стопанство, водят до безработица, но и до обединяване на българите. Тези тежки и бедни времена създават предпоставки за развитието на студентските потребителни кооперации у нас, които осигуряват евтина и питателна храна в студентските столове. Първите студентски мензи се проявяват в градовете София, Варна и Свищов, а по-късно и в Шумен и Пловдив, където се намират полувисшите педагогически институти. Още в началото на кризата кооперативните столове "Народен студент" на Софийския Университет и "Беден студент" във Варна стават много популярни и се превръщат в своеобразни културни средища, в които младите хора споделят своите празници и се срещат с приятели.
15. Най-известната кооперация сред студентите с 50 лв. капитал
Три години след закриването на "Народен студент" през октомври 1936 г., студентите от Софийския Университет отново се обединяват за създаването на нов студентски стол. Със събраната сума от 50 лв. започват преговори със собственика на ресторант "Чайка", в близост до Народния театър, за преотстъпване на помещението, а чрез студенстката организация започват записване на желаещите да го посещават. С помощта на преподавателите от Юридическия факултет създават нов устав и стартират регистрацията на кооперацията в съда. С подкрепата на професори от Академичния съвет, студентите успяват да пренаемат помещение в Студентски дом и за една нощ преместват всички продукти и инвентар.
"На другия ден наемателят на ресторант "Чайка" видя забодено на вратата листче, на което пише, че студентският стол се е преместил на ул. "Аксаков". Ядосан, той ни нарече "мента академика", но ние посрещнахме весело неговите подмятания" - пише в спомените си "Нашата менза Академика" един от учредителите на кооперацията Георги Ангелов. "На помощ ни дойдоха студентите от бившия Свободен университет, особено Станчо Станчев, който се зае доброволно с още няколко човека да постави ред счетоводството. После трябваше да подобрим контрола при закупуване на продуктите и разпределението на храната. При дребния дори факт, установен от дежурните, че закупчиците не вършат своята работа или правят "икономии" от храната ни, ние бяхме готови да си подменим хората и да търсим нови начини за подобрение на работата. Неведнъж на общи събрания студентите много критично посочваха допуснатите грешки и правеха предложения. На няколко пъти променяхме начина на снабдяване, разпределението на храната и винаги това ставаше със съдействието на самите столуващи, с тяхното дейно участие и създадения самоконтрол."
Само за една година и 50 лв. капитал, столът на студентската потребителна кооперация "Менза Академика" става най-посещаваният в град София. Това налага да се открият нейни клонове в Художествената Академия, Ветеринарния факултет и помещението на ул. "Гурко" №15.
16. Кооперативен филмов разпространител
След прекратяване дейността на кооперация "Освобождение", с която ви запознахме в предишна статия, неин наследник в международната търговия е новосъздадената Народна потребителна кооперация "Съгласие". Тя е основана през 1932 г. от учредителите на Банишорската популярна банка в гр. София, която до 1934 г. съществува под името кооперативна банка "Съгласие". Като наследник на вече създадените от кооперация "Освобождение" контакти с Русия, през 1938 г. кооперация "Съгласие" става представителство на "Интурист" Москва. Няма данни за общата им дейност освен, че чрез нея "Съгласие" придобива правата за разпространение на съветските филми "Цирк" от 1936 г., "Веселите момчета" (1934 г.) и "Чапаев" (1934 г.). Кооперацията организира прежекциите на тези филми в София и други градове в страната.
17. Първите кооперативни български лекарства
Учреденото в периода след Първата световна война, когато държавата ни се намирала в икономическа изолация, мисията на Българското аптекарско кооперативно дружество (БАКД) е била да осигурява редовно качествени и достъпни медикаменти. Директното снабдяване на аптеките от чуждестранни компании се оказало нерентабилно по отношение на ценовата политика от страна на фирмите. През 1926 г. на редовно годишно събрание на дружеството в София се взима ревение за започване на собствено серийно производство. Управителния съвет гласува кредит от 1 млн. лв. за изграждане на постройки, набавяне на машини, производство и опаковане на продукцията. Така, три години по късно БАКД започва собствено производство в новооткритата лаборатория "Галенус" в София. През 1939 г. Аптекарското сдружение наброява 421 член-коопатори, собственици на аптеки. Постепенно през годините дружеството разширява и подновява материалната си база. През 1942 г. лабораторията била преместена в нова сграда и се трансформира в най-голямата фармацевтична фабрика на Балканите от този период - "Галенус", която само за няколко години спокойно започва да се конкурира с някои големи чуждестранни фирми. В производствения й процес били заети повече от 100 лаборанти, обучени да работят с модерна и иновативна апаратура. Произвежданите препарати, предназначени както за нашия, така и за чуждестранния пазар, включвали многообразие от ампули, таблетки, фармако-химически и галенически препарати, козметични и ароматични продукти, реактиви, обработване на билки и др. Едни от първите продукти в портфолиото на "Галенус" били мортфолио, родопирин, пастата за зъби "Бисер". Във фабриката много стриктно се следяло качеството на опаковките на медикаментозните средства, а българската марка "Галенус" се утвърдила като престижна и даваща гаранция за качество.
18. Кооперативното обединение е знак за успех
До края на Втората световна война, кооперативното движение в България е вече с 50-годишна история и с опит в почти всички стопански, социални и обществени направления. За съжаление много от оцелелите поребителни кооперации по време на икономическата криза през 30-те години или създадените в резултат на нея, не успяват да просъществуват до края на Втората световна война. През тези трудни години особена популярност и стабилност имат професионалните потребителни кооперативни сдружения и централите, които обединяват работническите потребителни кооперации. Само за няколко години след края на войната българското кооперативно движение се възражда и постига висок темп на развитие, като осъществява 70% от националния стокооборот, а членовете й стават над 1 000 000 души - изключително високи показатели дори за Европа по това време. На 23.06.1946 г. в гр. София, на игрище "Юнак" се провежда кооперативен събот с представители - делегати на всички видове кооперации в страната. Тази среща разкрива необходимостта и готовността за обединение. На 2 април 1947 г. с Определение №949 на Софийският областен съд, се регистрира Централен кооперативен съюз със седалище София. На кооперативното движение, обединено в Централния кооперативен съюз, се възлагат изключително важни цели. То трябва да мобилизира силите на кооператорите за бързото възстановяване и стабилизиране на икономиката след войната и да повиши жизнения статус на населението. За изпълнението им, Правителството разчита на организационния и на икономическия потенциал на кооперациите и опитът, който те споделят след обединението. Със създаването на ЦКС се поставя началото на развитието на единното кооперативно движение в страната, което обединява и поема организационното и стопанското ръководство на 20 кооперативни централи, 51 районни кооперативни съюза и над 4 000 кооперации, от които 2 582 са селски (всестранни), 226 потребителни, 472 трудово-занаятчийски, 320 горски, 71 лозаро-винарски, над 480 трудово-кооперативни земеделски стопанства.
