До 09.09.1944 г. кооперативното движение в България се характеризира с разнообразие от кооперации и съюзи. Те все повече се превръщат в неразделна част от общата икономика на страната и стават активен фактор за нейното по-нататъшно развитие.
Ролята на кооперацията за укрепване на икономиката на страната обективно изисква извършване на организационно преустройство на кооперативното движение. То протича в няколко етапа,
като в първия се извършва
обновление в ръководните органи на всички видове кооперации. Обновява се изцяло и съставът на Националния комитет на българските кооперации. Временно той се изгражда организационно към Националния комитет на Отечествения фронт, като активизира своята дейност, провеждайки агитационно-пропагандистка дейност, съдейства за масовизиране на кооперациите и установяване на връзки с кооперации от други страни. разгръща широка културно-просветна дейност, издава вестници, списания и други печатни материали. Прави редица предложения пред правителството за усъвършенстване на кооперативното законодателство и други.
Вторият етап обхваща
усилията за единство в кооперативното движение. На 23.06.1946 г. в гр. София, на игрище „Юнак“ се провежда кооперативен събор с представители-делегати на всички видове кооперации в страната. В него вземат участие над 4 000 делегати и гости като преминава под знака на единство на кооперативното движение. Разкрива се наложителната необходимост възможно по-скоро да се създадат съответните условия за разбирателство и сътрудничество, за единство и правилно координиране на дейността на всички кооперации и отделни сектори на кооперативното движение.
Кооперативният събор гласува резолюция в подкрепа на идеята за обединяването на кооперативните организации. В изпълнение на тези поръчения Националният комитет на българските кооперации като идеен представител на всички кооперативни съюзи и централи изработва в основни линии проект за нов организационен строеж на кооперативната система.
На 18.12.1946 г. управителните съвети на кооперативните съюзи и централи провеждат заседания, на които избират делегати за учредяване на единен кооперативен съюз. На 20 декември същата година се провежда пленарно събрание на делегатите на 15 съюзи и централи, на което се взема решение за обединяване на тези организации в едно кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименованието Централен кооперативен съюз. Това събрание се обявява за учредителен конгрес на обединеното кооперативно движение. Избират се временни управителен и контролен съвет, които практически да извършат обединението.
На 22.12.1946 г. управителният и контролният съвет се конструират и от този момент започва фактически да функционира Централния кооперативен съюз, а на 24.12.1946 г. се приема структурата на ЦКС.
На 02.02.1947 г. временният управителен съвет излиза с окръжно № 1 до всички кооперативни организации в страната, с което им съобщава за учредяването на единния Централен кооперативен съюз. За да се ускори процесът на обединяването на 27.02.1947 г. Великото народно събрание приема закон, с който се дава възможност решения за обединяване на кооперациите да вземат не само общите събрания и конгресите на кооперативните съюзи и централи, както пише в техните устави, а и съвместните заседания на техните управителни и контролни съвети с квалифицирано мнозинство – 2/3 от членовете.
Въз основа на този закон, през март 1947 г. ръководствата на осем кооперативни съюза вземат решение за вливане в Централен кооперативен съюз и фактически стават негови учредители.
С Определение № 949 от 02.04.1947 г. Софийският областен съд извършва неговата регистрация под наименование „Централен кооперативен съюз – Коопцентър“.
Като трети етап
може да се определи заседанието на Управителният съвет на 03.07.1947 г. на което се приемат за вливане още 12 кооперативни централи и съюзи.
Наред с кооперативните съюзи и централи, под непосредственото ръководство на ЦКС преминават и районните кооперативни съюзи. по този начин в Централния кооперативен съюз се включват 20 кооперативни съюзи и централи.
Със създаването на Централния кооперативен съюз се поставя началото на развитието на обединено и единно кооперативно движение в страната. Той поема организационното и стопанското ръководство на всички кооперативни организации. Също така трябва да мобилизира силите на кооператорите за успешното изпълнение на стопанските планове и за повишаване жизненото равнище на населението. Това намира място и в програмата на Съюза, която предвижда всестранно развитие на кооперациите като доброволни и демократични обществено-стопански организации.
За да осъществи единството на кооперативното движение, ЦКС изгражда стройна и жизнеспособна организационна структура, която се изгражда върху принципите на демократическия централизъм, при пълна изборност, отчетност и отговорност на всички ръководни органи. Със свои средства Съюзът издава печатни, агитационни и други материали. Полага грижи и оказва финансова помощ за подготовката и квалификацията на кооперативните кадри, за изграждането на жилища, почивни станции, школи и други социални инициативи.
Централният кооперативен съюз поставя началото на плановото управление на стопанската дейност в цялата кооперативна система. Той е една от първите стопански организации, които изграждат планови органи в цялата си система.
