Кой е Тодор Йончев?
Роден в семейството на богатия местен търговец чорбаджи Йончо Тончев на 9 декември 1859 г. в крайдунавския град Лом. Първоначалното си образование получава в Ломското взаимно училище. След това получава стипендия от Австрийския ориенталски музей и заминава да учи във Виена (от 1874 до 1881 г.), където заедно с още 20 млади българи, е обучаван за учител под ръководството на пътешественикът Феликс Каниц. Докато е в австрийската столица, Тодор Йончев посещава и консерватория, където изучава пиано и цигулка. Следва и една година химия.
Когато се завръща в България, през 1882 г., е разпределен от министъра на народното просвещение за учител в Шуменското държавно педагогическо училище. В Шумен въвежда наученото и видяното в европейската столица Виена и среща бъдещата си съпруга.
Воден от неизчерпаемата си жажда за усъвършенстване и желание за научаване на нови неща, през 1885 г. той заминава да продължи обучението си в Швейцария. Изучава агрикултурна химия и завършва Политехниката /земеделски и химически отдели/. Придобива титлата професор.
През 1888 г. се завръща в България по две важни причини. Любов към родината и любов към избраницата на сърцето му - Калина, с която създават семейство и отглеждат три прекрасни деца. Назначават го за учител в Държавното земеделско практическо училище в с. Садово, където преподава агрикултурна химия и скотовъдство.
Житейският му път го отвежда в Пирдоп. През 1890 г. става инспектор на Пирдопското учебно окръжие и започва да разгръща широко-мащабна дейност. Тук среща учителя, а впоследствие писател и общественик, Тодор Влайков и двамата заедно стават инициатори за създаването на първата кооперация не само в България, но и на Балканите. Сдружението носи името Мирковско заемодавно спестовно земеделческо дружество „Орало”, което има за цел да обедини жителите на село Мирково в борбата с лихварството. Основоположниците на кооперативното движение в България създават и напълно европейски устав на сдружението.
В по-късни години Тодор Йончев издава брошура „Нашето село пред пропастъта на стопанския си упадък“, в която е отпечатана неговата реч, произнесена на 7.04.1929 г. при основаване на първата селска съдруга за общ стопански подем в с. Чорлево.
Гимнастическите дружества
Осъзнавайки, че училището като институция не може да реши самостоятелно проблема за физическото развитие и нравствено възпитание на обществото, Тодор Йончев се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция.
Още докато следва в Австрия и Швейцария, той се запознава отблизо с гимнастическите дружества зад граница. Активен техен член, Тодор Йончев остава убеден, че физическата култура и спорта не само ще спомогнат за развитието на освободена България, но и ще повдигнат духа и развитието на подрастващите поколения. Така той създава цяла философия и я превръща в реалност като създава уникална обществено-културна организация - Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”. Тази организация е нещо различно – тя е организация за „телесно, морално и духовно възпитание на младежта”.
В началото Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на физическата култура в България: създаване на съвременно училищно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.
Швейцарските учители, пристигнали в България, оказват пълна идейна подкрепа и с изключителен ентусиазъм съдействат на Тодор Йончев в създаването на първите Юнашки дружества у нас в периода 1895-1897 г. Юнашки дружества се създават в градовете София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. - там, където са изпратени швейцарските учители. В тях членували както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, държавната администрация, занаятчии и селяни - един широк социален състав, който е имал за цел да насърчава единството на нашия народ.
Олимпийските игри през 1896 г.
Един от най-високите върхове на родолюбивия Тодор Йончев е постижението, че благодарение на него България става една от 14-те страни възобновителки на античните олимпийски игри в Атина през 1896 г. България заминава за олимпийските игри с делегация от 5 човека, под ръководството на Тодор Йончев и един състезател - швейцарския учител Шарл Шампо, приел българска фамилия - Шампов. Той взема участие в състезанията по гимнастика, в "прескок кон надлъж". Така България става една от 14-те страни - участнички в Първите съвременни олимпийски игри.
Жизненият път на Тодор Йончев приключва на 30 ноември 1940 г. който оставя дълбоки следи в кооперативното движение и в българската история.
Използвани са материали от книгата „Тодор Йончев - Олимпиеца” на Зоя Апостолова и статия на доц. Лозан Митев – „Национална спортна академия „Васил Левски” - „Примерът на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” за възпитанието и опазването на българската младеж 1895-1946 г.”
