Адекватното етикетиране, представяне и рекламиране на храните осигурява висока степен на протекция на потребителите, осигурява необходимата информация за състава и съдържанието на хранителни вещества в храната, улеснява информирания избор на потребителите. Етикетът осъществява връзка и е източник на информация за: потребителите, производителите/търговците, контролните органи, здравните специалисти, служи при оценка на хранителния прием.
Етикетирането на храните е задължително за предварително пакетирани храни в потребителски опаковки за крайни потребители, за храни, предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене. Не се изисква при продажба на храни в насипно състояние, предлагани след премерване или подлежащи на последваща обработка.
Изискванията при етикетиране на храните в България са хармонизирани с законодателството на Европейския съюз. Данните трябва да бъдат представени на български език, етикетът трябва да е ясен, разбираем и четлив, разположен на място лесно за виждане, текстът да не се изтрива. На едно зрително поле се изписват наименованието, срока на минимална трайност, името на производителя и на търговската марка. Текстовете на етикета не трябва да заблуждават потребителите и да приписват на храната свойства, които не притежава, както и свойства да предпазва, лекува или излекува от заболявания, както и не трябва да внушава специални качества на продукт, когато всички останали подобни храни притежават същите качества.
Етикетът може да съдържа и специфични данни за продукта относно хранителната информация, хранителните претенции, здравните претенции.
Хранителната информация при етикетиране на храните включва данни за съдържанието на енергия и хранителни вещества в хранителния продукт, като улеснява личния избор на потребителите. Хранителната информация при етикетирането на храните включва основна информация (енергийна стойност, количество на белтък, мазнини и въглехидрати в съответния хранителен продукт), както и разширена информация - (представяне допълнително на данни за количества на нишесте, захари, влакнини, поливалентни алкохоли, наситени мастни киселини, мононенаситени мастни киселини, полиненаситени мастни киселини, холестерол, количествата на витамини и минерали, натрий).
Представянето на хранителната информация и енергийната стойност на 100 гр. Продукт при етикетиране на храните ще бъде задължително за производителите след 16 Декември 2016г.
Хранителна претенция относно енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества е всяко представяне и всяко рекламно съобщение, което констатира, предполага или загатва, че храните имат особени хранителни свойства, свързани с: енергията, която доставят като намалена, увеличена или не доставят, хранителните вещества, които съдържат в редуцирани или увеличени пропорции или не съдържат. Указване за качества или количества на дадено вещества не е хранителна претенция. Допуска се включване на хранителни претенции при етикетиране и реклама на храните, когато нутриента има благоприятен хранителен или физиологичен ефект върху организма, когато хранителната претенция е вярна и неподвеждаща, когато нутриента, за който е формулирана претенцията, присъства в крайния продукт в достатъчно количество, отсъства от продукта или присъства в редуцирано количество за да прояви физиологичен ефект. В Наредба № 23/2001 за представяне на хранителна информация при етикетиране на храни са представени условията за приложението на хранителните претенции по отношение на енергийната стойност на храната, съдържанието на мазнини, захари, натрий (сол), хранителни влакнини, белтък, витамини и/или минерални вещества. Терминът „натурален” при етикетиране на храните може да се използва в случай, че храната натурално съдържа или не съдържа дадено хранително вещество, терминът „Лайт” (light, lite) в случай, че продуктът отговаря на изискванията за “Намалено съдържание” подобна претенция трябва да се придружи с обозначение за начина на постигане на характеристиката, която прави храната “Лайт”. Хранителните претенции могат да се използват при етикетиране, представяне и реклама на храни когато не са фалшиви, двусмислени, заблуждаващи, не пораждат съмнение относно безопасността и/или хранителната стойност на храната, не поощряват повишен (свръх) прием на храна, не заявяват, внушават или означават (предполагат), че балансирания и разнообразен хранителен прием не може да осигури достатъчно количество хранителни вещества, не се отнасят до промени на функциите на организма, които създават страх в потребителите при картинно, графично или представяне чрез символи.
Здравна претенция е всяка претенция, която заявява, внушава или означава (предполага), че съществува връзка между дадена хранителна категория, храна или нейна съставка и здравето. Претенция за “намаляване на риска за дадена болест” е здравна претенция, която заявява, внушава или означава (предполага), че консумацията на дадена хранителна категория, храна или нейна съставка значимо намалява риска от развитие на болест при човека. Включването на претенция за “намаляване на риска” при етикетиране на храните подлежи на процедура по оторизация. Здравна претенция за здраве и развитие при деца – подлежи на процедура по оторизация.
В Европейския съюз включването на здравна претенция при етикетиране на храни се регулира и условията са в съответствие с Регламент 1924. Регламентът поставя изискване за научна оценка на здравните претенции от Европейската организация по безопасност нахраните (EFSA). Допускат се здравни претенции, които описват ролята на нутриент или друга субстанция за растежа, развитието и нормалната физиологична функция на тялото и са базирани на дългогодишни и непротиворечиви научни изследвания и доказателства.
Доколко информацията представена на етикетите е разбираема за потребителите?
Европейският съвет за информация по храни (EUFIC) е изследвал отношението на потребителите към етикетите на храните в 15 страни от Европейския съюз. Установено е, че една част от потребителите се интересуват от информацията, представена на етикетите, но желаят опростяване на информацията върху опаковките, представяне по по-лесен за разбиране начин (напр. една част харесват използването на цветовете на светофара при отбелязване на важна информация върху етиката, но други го считат за агресивен), разбират връзката между здравето и храненето, като много от тях имат желание за предприемане на мерки за здравословно хранене и считат, че адекватно поднесената и разбираема за тях информация може да им помогне. Друга група потребители обаче, омаловажават информацията, отбелязана върху етикетите на храните, често не я четат, а тези които я четат, обичайно избират част от нея, имаща отношение към техен здравен проблем (диабет, висок холестерол и др.). Често потребителите объркват състава на храните с хранителната информация, считат че данните върху етикетите са твърде много и не определят избора им на храни. Проблем представлява и трудното разбиране от потребителите на представената информация, която е комплексна, специфична и често ги затруднява (например калориите са разбираеми от потребителите, но какво означават килоджаулите и каква е разликата между тях?). Етикетите не съдържат обяснения или указания къде да бъде намерена необходимата за изясняване допълнителна информация. Често потребителите не знаят как да използват в ежедневния си избор на храни данните от етикета (напр. само някои знаят какви са енергийните им потребности за деня). Отбелязването на проценти от препоръчителен дневен прием (GDA) за някои хранителни вещества помага при избора на храни от потребителите, но ги затруднява необходимостта от твърде много пресмятане и често те имат нужда от допълнително разясняване. Потребителите приемат, че мястото за етикетите върху опаковките е ограничено, но са притеснени от липсата на четливост (много малки букви, отпечатване с неподходящи цветове, твърде много езици и т.н.), а понякога и липсата на приложимост на етикетите в ежедневието им, в някои случаи те по-скоро са атрактивни, отколкото с важна за здравето информация. При много от потребителите липсва мотивация за използване на етикета като начин за достъп до информация за храните и инструмент за планиране и поддържане на здравословна диета.
В резултат на проведеното изследване са определени и някои от очакванията на потребителите, свързани с етикетирането: етикетът да бъде зона на доверие; да предоставя кратка, ясна, достъпна и логична информация, да е четлив, лесен за употреба и да подпомага потребителите в избора им. Производителите разбират, че не всичко което ги интересува може да бъде отбелязано върху етикета, но считат че изискванията за представяне на информацията при етикетиране на храните трябва да отговарят на строги правила.
Предизвикателство и отговорност на производителите, законодателните и контролни органи е как да превърнат информацията от етикета на храните в източник на доверие за потребителите и в надеждно средство за тях за информиран избор на храни.
Тези изисквания са регламентирани с Регламент 1169/2011г.
Главна дирекция „Методология на стопанските дейности“, ЦКС
