Въпросите, свързани с банковата гаранция, са множество и едва ли биха могли да бъдат изчерпани в настоящото изложение. Независимо от това, ще се опитаме да бъдем максимално изчерпателни и полезни за нашите читатели, които се вълнуват от това как се осъществява издаването на банковата гаранция при поискване от кооперативна организация, както и какви са последиците от нея.
Уредбата на банковите гаранции като вид гаранционни сделки и по – специално като банкови сделки, е твърде лаконична в действащото българско право. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Този текст е уреден в чл. 442 от Търговския закон. От него следва, че банковата гаранция е едностранно волеизявление, с което банката се задължава да гарантира изпълнението на определено задължение. Самата същност на гаранцията се състои в това, че банката се задължава да заплати определена сума пари при определени условия на посоченото в гаранцията лице. „Посоченото лице” е кредиторът по договора. В повечето случаи, кредиторът представя доказателства, че е изпълнил задълженията си към длъжника и декларира, че длъжникът не е изпълнил обезпечено с гаранцията задължение. От друга страна банката сама определя при какви условия ще се счита обвързана да плати гаранцията.
Издаването на банкова гаранция се развива в следния ред:
- При преговори за сключване на конкретна търговска сделка - едната страна (кредитор) иска от другата страна (длъжник) да гарантира изпълнението на поетото задължение, като представи банкова гаранция;
- По инициатива на длъжника, между него и банката се сключва договор, с който банката се задължава да предостави исканата гаранция;
- В изпълнение на този договор банката, се задължава с едностранно писмено волеизявление да плати на кредитора определена сума пари при сбъдването на посочените в банковата гаранция условия.
Именно това изявление на банката, предоставяно на т.нар. длъжник на хартиена бланка, носещо логото на банката и подписи на директорите на банката, представлява банковата гаранция.
До голяма степен банковата гаранция наподобява поръчителството, защото кредиторът е гарантиран от една страна от имуществото на длъжника, а от друга страна и от имуществото на банката – до размера на поетата гаранция. Различията се състоят в следното:
- банковата гаранция може да бъде поета само от банка, съгласно уредбата на чл. 2 от Закона за кредитните институции, докато поръчителството може да бъде поето от всяко юридическо лице или дееспособно физическо лице;
- банката отговаря само за сумата, посочена в гаранцията, докато поръчителят - за всички последици от неизпълнението – главница, лихви, неустойки, разноски;
- банковата гаранция е едностранно волеизявление на банката -гарант, което възниква в резултат на договор за банкова гаранция, докато поръчителството винаги се оформя като договор между поръчителя и кредитора.
Ако са налице посочените в гаранцията условия, банката веднага изплаща обещаната сума. Самата банкова гаранция е сериозно обезпечение за кредитора, тъй като банките са стабилни финансови институции, притежаващи значително имущество. Още повече банката се съгласява да издаде исканата гаранция, само при условие, че тя самата е надеждно гарантирана, че ще може да си възвърне платената по гаранцията сума.
Банковата гаранция е банкова сделка и страна по нея може да бъде само банка в качеството си на гарант. Освен това тя има белезите на лично обезпечение и като вид сделка е източник на две правоотношения. Източник на първото правоотношение е договорът за издаване на банкова гаранция. Наредителят (длъжникът по търговска сделка) заплаща възнаграждение на банката гарант и предоставя надлежно обезпечение за издаване на гаранцията, което по стойност е равно и не превишава сумата по гаранцията.
На второ място е правоотношението между банката - гарант и бенефициера (кредиторът по търговска сделка), в качеството му на трето ползващо се лице. Източник на това гаранционно правоотношение е едностранна сделка – задължението на банката да извърши плащане към бенефициера, при настъпване на условията, предвидени в гаранцията.
Стандартна клауза на издаваните от банките гаранции изисква плащането да бъде извършвано при първо писмено поискване, без да е нужно установяването с доказателство. Така бенефициентът е максимално защитен, в същото време наредителят по гаранцията (длъжникът по търговска сделка) е подложен на максимален риск от нежелано плащане.
Гарантът обещава резултат, т.е. изпълнението на главния дълг от страна на длъжника. Резултатът е предмет на договора за банкова гаранция и определя задължението на гаранта, произтичащо от договора. За разлика от договора за поръчителство, където длъжникът дължи наред с поръчителя, то върху гаранта при договора за банкова гаранция тежи само отговорността при неизпълнение от страна на длъжника. Следва и това, че предмет на отговорността на гаранта е винаги парично задължение, независимо от естеството на задължението на длъжника – парично или непарично. Основанието, гарантът да обезпечи чуждо задължение – това на главния длъжник – следва да се търси в предмета на търговския договор, сключен между длъжника и кредитора. От тук следва, че при договора за банкова гаранция, гарантът не би могъл да гарантира без знанието на главния длъжник или против неговата воля.
Банката се задължава да изплати на кредитора (бенефициера) една определена сума пари при настъпването на визираните в банковата гаранция условия. Следва, че банката поема лично задължение да изплати паричната равностойност на вредите, причинени от поведението на наредителя при условията, посочени в гаранцията. С тях банките покриват рисковете, когато търговските сделки не се развиват нормално. Изменения на условията на гаранцията могат да стават само със съгласие на страните по търговската сделка и на банката.
С цел да бъде издадена банкова гаранция, наредителят подава молба до банката гарант, чието съдържание се определя от съответната банка. След уважаването на молбата, банката сключва договор с наредителя. В него се уговарят срок за предоставяне, действието и другите условия на банковата гаранция. В него сe уговарят и обезпеченията в полза на банката. Какво обезпечение ще предостави наредителя зависи от политиката на съответната банка и съответно – от уговореното между него и банката.
Дирекция „Правна” на Централен кооперативен съюз изразява готовност да отговори на конкретни въпроси, както и да даде становище по конкретни казуси от практиката.
Дирекция „Правна“, ЦКС
