Енергийна и хранителна стойност на хранителни продукти

От 13.12.2016 г. влезе в сила последната част от Регламент 1169/2011г. на Европейския парламент и Съвета на европейския съюз за предоставянето на информация за храните на потребителите, касаеща задължителното обявяване на хранителните стойности върху етикетите на предварително опакованите храни.

Тя трябва да бъде изразена в килоджаули и килокалории на 100 g продукт (kJ/kcal). Задължително на етикета се обявяват и количеството на мазнините, в това число на наситените мастни киселини, въглехидратите, в това число на съдържащите се захари, на белтъчините и количеството на солта в хранителния продукт.

Допълнително може да се посочва количеството на едно или повече от показателите за мононенаситени или полиненаситени мастни киселини, полиоли, скорбяла, влакнини, витамини или минерали.

Данните за хранителната и енергийна стойност трябва да се посочват на опаковката със съответния шрифт по начин, който гарантира ясна четливост в едно зрително поле, с размер на шрифта, при който височината на буквите трябва да е по-голяма или равна на 1,2 mm.  

Хранителната стойност може да бъде посочена и като процент от референтните количества за прием в 100 g или 100 ml. Тогава текстът „Референтно количество за средностатистически възрастен” (8 400 kJ/2 000 kcal) е задължителен и се поставя в близост до таблицата.

Съгласно Регламент 1169/2011г. от чл. 29 до чл. 34 са описани три метода за изчисление на хранителната и енергийна стойност на хранителните продукти. Няма законово основание да се задължават производителите (бизнес операторите) да доказват хранителната и енергийна стойност само с лабораторни данни.

Лабораторните анализи са най-точният метод, но за всеки продукт цената на анализа варира от 180 - 300 лв. в зависимост от съдържанието и естеството на продукта. Допълнително за наситени мастни киселини се заплащат суми, стигащи до 500 лв. Тези суми са непосилни за повечето производители, като се има предвид многообразният асортимент, който произвеждат в стремежа си да  удовлетворят най-пълно изискванията на клиента.

Важното е при проверката от одитиращите органи (БАБХ)  да се докаже начинът, по който е изчислена хранителната и енергийна стойност.  Съгласно изискванията на чл. 31 т.4 „б” – „Изчисления според известните или действителни средни стойности на използваните съставки” от Регламента изчисленията могат да се направят на база данни за разходната норма на изделието и данни за енергийната и хранителна стойност на съдържащите се в рецептурата суровини, материали, полуфабрикати, миксове, адитиви и др.

Под „средна стойност” се разбира стойността на показателите, които най-точно представляват количеството хранително вещество, съдържащо се в дадена храна и са съобразени със сезонните колебания, начините на консумация и други фактори, които могат да предизвикат колебания в действителната стойност.

В случай, че енергийната стойност или количествата на хранителните вещества в даден продукт са незначителни, информацията за тези елементи може да бъде заменена с израз като: „Съдържа незначителни количества …..”, който се поставя в непосредствена близост до обявените хранителни стойности (чл. 34 т. 5 от Регламента). 

Храните, които са произведени преди 13 декември 2016 г., могат да бъдат реализирани, ако са в срок на годност.

Методологията за изчисляване на хранителната и енергийна стойност на храните е разработена от Дирекцията и е изпратена за ползване от кооперативните организации още през 2013 година. Проведени са и съответните регионални обучения за най-пълно и точно изпълнение на Регламент 1169/2011г.

Отделно Дирекцията се стреми да окаже методологична помощ за конкретни продукти на кооперативни организации, които изпитват известни затруднения или нямат в момента подготвени кадри.

В края на 2016 г. такава помощ с директни разработки за изчисления на хляб, хлебни и сладкарски изделия от Дирекцията на база разходни норми за конкретни продукти е оказана на КС Варна, КС Благоевград, КС Враца, КС Русе, КС Пловдив, КС Плевен, КС Перник и др.   

Примери за отразяване върху етикета на енергийна и хранителна стойност на хляб, хлебни и сладкарски изделия, разработени от Главна Дирекция „Методология на стопанските дейности” за продукти, произвеждани в кооперативни производствени обекти:

Главна дирекция „Методология на стопанските дейности“, ЦКС